Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Радващият се на празници, но не даряващ на бедните”, т. 175: „И е казано: „Защото по празниците Творецът се явява, за да огледа Своите разбити души”.

Защото по празниците, когато човек изпълнява заповедта „да се радва по празници” на изобилието на блага, дарени му от Твореца, тръгва Творецът, за да огледа Неговите разбити души, с помощта на които, на човека е предоставена възможност да изпълнява действия „ло лишма” (не само заради отдаването, но и за собствена изгода, за да стигне до пълно отдаване).”

В тази статия „Зоар” говори за това, как трябва да използваме своите свойства във всяка дадена ни ситуация, за да я издигнем до сливане.

От всичко, което имаш, трябва да съставиш правилна структура, да видиш разбитите си келим, своето поправено състояние, доколко можеш правилно да си го представиш вътре в групата. Поправеното състояние и разваленото – това е въпрос на твоето отношение към групата: наличното и желателното.

Моето сегашно отношение към групата е: аз съм егоист и искам само едно – всички да ми служат. Това е наличното състояние. А желателното състояние е, когато виждам себе си в служба на групата, другарите, стигам до сливане и се включвам в тях.

Разривът между тези стъпала се явява и място на моята работа. Когато, след всички мои усилия разбирам, че не съм способен тук да направя нищо, когато викам, плача, моля Твореца, висшата сила, висшата светлина, създали цялата тази реалност, също да поправят своето деяние. Той е направил това, аз съм разкрил какво е сътворил и сега изисквам да го поправи.

Тогава става поправянето. В какво? В това, че усещам себе си слят с обкръжението, с групата. Тогава, в това сливане, разкривам също и връзката си с Твореца – с тази сила, която е развалила, а после по моя молба е поправила състоянието, и затова се намира с мен в цялото това поправено състояние.

А ако е обратното – не използвам правилно същите свои заложби, свойства, условия и всичко, което ми се разкрива – това означава, че пренебрегвам всичко, което ми е подготвил Твореца. И тогава настъпва времето, за което е казано: „По празници Творецът се явява, за да огледа Своите разбити келим”, които Той е разбил специално, за да ни даде възможност да разкрием нашата независимост.

Ако не извърша тези поправяния в онова, което се разкрива в мен, тогава сякаш влизам „в бой” с Него и Той ме учи какво трябва да правя по нежелателния начин. Така възпитаваме детето, което не иска да слуша.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.02.2011

[34605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →