Въпрос: Излиза, че ние живеем, за да разберем, че искаме да се обединим, а не можем. Но защо продължавам да забравям за това?

Отговор: Ти не забравяш. Баал а-Сулам е написал статията„Чудесното свойство на запомнянето”, която обяснява до колко е невъзможно да запомня, а след това и да забравя. Просто в мен се проявяват и преминават решимот.

Затова не трябва да съжаляваш за нещо, което си забравил от миналото или нещо ново, което не желаеш. Ти трябва да приемеш всяко състояние като работно задание и да го реализираш. Всичко, което имам, ми е нужно. Аз виждам себе си след като нещо се е проявило в мен и от тази точка започвам да работя.

Без значение какви желания и мисли се пробуждат в теб, за да те объркат с тези неочаквани „изненади” или безкрайни повторения, те не ще изчезнат докато ти не ги реализираш до края, докато не решиш за себе си, че дадената мисъл е непригодна и не искаш да се занимаваш с нея, или че тя е желана и ти не искаш да я реализираш до края. Нищо не изчезва докато не направиш този краен анализ.

Скоростта на реализация на твоите желания и мисли зависи от готовността ти да ги търпиш и да се издигнеш над тях, работейки с вяра над знанието. С други думи, това зависи само до колко си включен в обкръжението.

Въпрос: Защо трябва да търпя това?

Отговор: Защото си задължен да не бягаш от тези желания, а да ги съхраниш и да ги анализираш, издигайки се над тях.

Например аз получавам някаква неприятна мисъл. Тогава аз се включвам в учението и групата, спазвайки дистанция между себе си и смущенията, които ме тревожат. Аз решавам за себе си, че едното е по-важно от другото. Аз продължавам по този начин докато лошата мисъл бъде захвърлена до самото дъно и изчезне. Така аз я анализирам. А после това се случва отново и отново, докато не я „стъпча” окончателно.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35935]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →