Средството е наравно с целта

Съгласно природата си, човек може да отчита само собственото си егоистично желание. Накъдето и да го тласка, на каквото и да придава важност – това е начинът, по който човекът напредва.

Напредването според нареждането на получаващото желание става по скалата „сладко-горчиво”. Без да подозира, човек винаги е обърнат в посоката, в която се развива неговия егоизъм. Той изпълнява инстинктивно вътрешните заповеди на егоизма, без да зане откъде идват те. Именно по този начин вървим през живота – без свобода на волята, подчинявайки се на вътрешните влияния на своите егоистични решимот.

Ако на човека му се предостави възможност да направи връзка с Твореца и да осъществи друг анализ – по скалата „истина – лъжа”, тогава незабавно трябва да си организира подкрепа за този анализ, за да се противопостави на своя егоизъм.

Подкрепата – това е обкръжението. Без него, човекът завинаги ще остане в „сладко – горчивите” усещания и разбира се, винаги ще предпочита сладкото пред горчивото – в различни форми, съобразно нивото на развитие на своя егоизъм. И винаги ще се намира в илюзията за напредък въпреки, че в крайна сметка, всеки път просто ще избира все по-изискана сладост.

Ако човекът наистина иска да напредва към самостоятелност, възможно е да го направи само, ако се противопостави на „сладко – горчивите” усещания чрез анализа за „истина – лъжа”. Необходимо е, такъв анализ да се прави съгласно външните критерии, които са извън неговия егоизъм – а това може да бъде само обкръжението.

Тук всичко зависи от възможността: чува ли човекът, с какво е свързана самостоятелността, която има шанс да формира и осъществи? Ако чува, тогава поне в нещо анулира себе си пред учителя, книгите и групата, т.е. пред обкръжението. Човекът го поставя пред себе си и тогава разбира, че неговият напредък зависи само от осъзнаването на важността: колко високо издига в очите си това обкръжение, в сравнение със сладостта на егоистичните наслаждения

В това се състои цялата работа. Способен ли е човекът да задейства цялата мощ на обучението, молитвата, анализа, молбата и да приеме мнението на правилното обкръжението? Защото това не е просто нещо външно, не са просто лицата на другарите – той формира вътрешен образ на обкръжението и е готов да преклони глава пред тях. И така, чрез това действие, човекът получава осъзнаване за величието на Твореца.

Изначално съществуват само двамата: той и Творецът. И ето сега, човекът започва да реализира този принцип. Ако обкръжението, т.е. средството е важно за него точно толкова, колкто и целта, т.е. Творецът – тогава започва да работи правилно с това средство.

Задачата на човека е да цени обкръжението точно толкова, колкото и Твореца. Именно върху това трябва да работи непрестанно. Ако човекът цени обкръжението, защото то води към познанието за Твореца – само в тази степен напредва.

И тогава може да проверява себе си на практика: какво го движи всеки миг? Вътрешни пориви, „горчиво – сладки” усещания или ценностите, почерпани от обкъжението, „истина – лъжа”? А „истината” е величието на Твореца. Заради това човек и работи – заради общата сила на отдаването и любовта, в която иска да се включи до пълното сливане.

И затова мнението на обкръжението трябва да бъде силно и постоянно, за да задължава всеки другар да не забравя за целта – постигането на величието на Твореца, и за средството – постигането на величието на групата. Ако обкръжението мисли за това, ако поставя този анализ като задължителен план пред всеки другар, всеки миг – то предоставя на всеки голяма подкрепа.

Оттук започва поръчителството и тогава за човека се появява шанс да стигне до разкриването на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 14.02.2011

[35286]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: