Има състояние, в което получаващият и даващият желанието се обединяват, изпълват се един с друг и се намират един в друг, чак до такова състояние, в което не могат да се различат. Това състояние се нарича „свят на Безкрайността” и то е първично.

А след това става спускане, „поетапно разваляне”, когато от състояние на единство те започват да се раздалечават и по разширяващ се конус се спускат надолу, отделяйки се един от друг.

На определен етап от това разделение между нас е бил създаден този особен статус и те са открили възможност да се съединят отново. Но, когато са опитали да направят това, те достигнали до разбиване.

Освен това, тези желания се намират на различни страни: едното отдясно, другото от ляво. Сега всяко едно от тях трябва да включи в себе си другото. Затова е станало и разбиване: желаейки да се обединят отново, както в Безкрайността, те не съумели да го направят и се разбили. С други думи, неудачното съединение довело до това, че те се пропили едно в друго.

След това развитието продължило по разширяващ се конус, отделяйки ги един от друг още повече. Но сега силата на отдаване, т.е. първата сила, Твореца, е напълно проникната със свойствата на желанията за получаване, с творението; а творението е напълно проникнато от свойствата на Твореца, даващият желанията.

Но в Твореца господства силата на отдаване, а силата на получаване включена в нея, се намира под нея, докато в творението е обратно – господства силата на получаване, а силата на отдаване ѝ е подчинена вътре в нея, тя е скрита.

А след това следва спускане до нашия свят. Тук творението, силата на получаване започва да се развива. Отначало то изобщо не усеща кое е то и какво представлява. Що за сили са това? Неговата основна сила е желанието за наслаждение и криещата се в него сила, желанието да наслаждава.

Желанието да получава се развива, а даващото желание в него почти не се усеща. То се проявява само според степента на поддържане на желанието за наслаждение, дава му жизнена сила, създава всички видове връзки между формите на неговия материал.

Когато Големият взрив положил началото на процесите в неживата природа, цялото това развитие е произлизало от желанието за отдаване, заложено в материята. Тъй като получаващото желание само по себе си не се е преместило от мястото си, то просто иска да се наслаждава и сякаш отваря уста, оставайки неподвижно. А именно желанието за отдаване, което се крие в него го изменя, придава му сила за живот.

Така се развиват тези две сили: желанието да отдава, независимо че е скрито, движи получаващото желание и го тласка напред. По такъв начин се е развивала цялата наша Вселена, а след това и Земята – чрез взаимодействието на две противоположни сили: топло и студено, привличане и отблъскване и т.н. В природата всяко нещо се състои от противоположности, така или иначе включващи се една в друга.

Всички изменения, случващи се в неживата, растителна, животинска и човешка природа са предизвикани от взаимното включването на тези две сили – получаващото и даващото желание. Те се смесват помежду си в различни съчетания, при това желанието за отдаване все повече проявява себе си над получаващото, все повече преобладава, господства над него. И получаващото желание върви заедно с него, защото развитието му носи изгода.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35670]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →