Въпрос: Откъде получавам сила, за да изтърпя поправките?

Отговор: От обкръжението. Сам, човекът няма силата да направи и една крачка напред. Ако групата ти дава осъзнаване за важността на целта, показвайки ти колко нисше и презряно е настоящото състояние, тогава ще имаш сили да се пробудиш от това състояние към по-добро, по-напреднало състояние.

Казано по друг начин, отдаването става по-добро в твоите очи, въпреки че ти е изглеждало по-лошо преди това. Ти си си мислил: „Защо трябва да отдавам и да се обединя с другарите? Това ме отблъсква. Не съм способен да го направя.”. Но другарите ти показват, че това е развитието. Виждаш, че всеки се стреми към това, и тогава завистта, силното желание и честолюбието те предвижват към същото нещо. И тогава  си способен да го направиш.

Но  само при условие, че  склониш глава пред обкръжението. За да направиш това, ти е дадено всичко необходимо. Имаш силата за себеотричане, но ако не я използваш, няма какво да направиш. Довели са те до групата и са ти казали: „Вземи я”. Тук започва твоят свободен избор: да я вземеш или не?

„Да я вземеш”, означава да анулираш себе си, да склониш глава. Моля, направи го и ще се придвижиш напред. Колкото по-малък и скромен се чувстваш по отношение на другарите, толкова повече ще се нуждаеш от тяхната помощ. Тогава ще можеш да получиш от тях осъзнаването на своята собствена низост и величието на Твореца, за да напреднеш съобразно това.

Но ако не се принизиш пред тях, тогава оставаш „петел” с високо вдигната глава и ще си останеш на животинското ниво.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →