Ние четем Зоар и нищо не разбираме. И това е така, там няма какво да се разбира. Защото става въпрос само за хора, притежаващи духовно постижение, които вече усещат духовния свят.

Те вече се намират в състояние, когато не силата на получаването, а силата на отдаването определя живота в тях. Тогава разума работи по друг начин, те имат друг поглед, те виждат духовното и тогава разбират за какво се говори в книгата.

Защото книгата е написана за пребиваващите в духовното и затова влизащият в духовното може да я разбере. А този, който се намира в материалния свят, не може да я разбере, защото става дума за съвсем друг свят, за който не знам нищо, не съм го чувал и не съм го виждал. И затова тези думи нищо не ми говорят.

Какво да правя? Само едно: да желаеш да влезеш в този свят, а не да го разбереш с разума си. Ако по време на четенето на Зоар аз постоянно мисля какво да направя за да получа въздействие и желая само това – достатъчно е! Това се нарича „сгула” (”чудесно свойство”).

Когато в резултат на всичките тези усилия изведнъж получа силата на светлината и започна да усещам какво се случва в духовния свят, тогава ще чета и ще слушам – и ще разбера, за какво става дума.

Тогава ще работя също и с разума, защото вече ще имам усещане за духовния свят и с разума си ще започна да работя над усещането. А ако аз усещам някакво явление, как да работя с него с разума си? Защото разума е резултат на усещането. В разума ние само свързваме явленията, които попадат в нашето полезрение и усещане.

Затова, преди всичко трябва да достигнем усещане на духовния свят и едва след това да започнем да го изучаваме. Тъй като до това няма какво да усещаме. Нима ние знаем какво се случва зад всяка дума в Зоар, какво ни сочи всяка от тях – „бик”, „бик непорочен”, „трон” и т.н.? Какъв бик и какъв трон?… Това са духовни сили, които така се наричат. Но това не ми говори нищо.

Целият духовен свят – това е свят на силите. Целият материален свят – картина, която тези сили рисуват на материален екран.

Затова трябва да се мисли само как да усетим това, което четем. Трябва да моля да усетя, а не да разбера. А може да се усеща само при условие, че се намираме заедно, създаваме между нас едно желание, стремим се, върху това желание да подейства светлината и тази светлина да ни даде картина.

Общото желание е като екрана на компютър, а светлината като електомагнитна сила, рисуваща върху този екран картина. Аз искам това да се случи! И това се нарича -Твореца се разкрива на творението!

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 18.02.2011

[35678]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала | Add Comment →