От „същинското от истинското”, от Висшата сила, една, единствена и особена, освен която няма нищо друго, е било сътворено „същинското от нищото”.

И това творение се нарича „желание за наслаждение”. Свойството на Висшата сила е отдаване, и затова тя е създала желание да получава наслаждение, противоположно на себе си, за да може то да съществува извън нея.

Втората сила, получаващото желание, иска да получи именно свойството отдаване, което първата сила иска да му даде, с което иска да го напълни. По такъв начин, получаващото и даващото желание съответстват едно на друго и са противоположни помежду си. Оттук и започва науката кабала – изследването на истинската, всеобхватната реалност.

След това получаващото желание се развива под влиянието на даващото желание, и двете тези сили въздействат една на друга, както плюс и минус. Бидейки вторично по отношение на даващото желание, получаващото желание се склонява пред него и го получава, приема го в себе си. Първичната сила, сътворила го, му въздейства, властва над него – и с това получаващото желание се изменя, преминава всевъзможни метаморфози.

Първичните изменения по този път се наричат „четири стадия на разпространение на пряката светлина”, или с името АВАЯ. То представлява шаблон, чрез който даващото желание действа в получаващото.

След четирите етапа на това въздействие, получаващото желание осъзнава кое е то, какво е, къде се намира относително даващото желание, и започва да се усеща творение, пребиваващо извън даващото желание, извън Твореца. Тогава получаващото желание само определя процеса, който то иска да осъществи. А то иска да осъществи уподобяване по свойства, за да стане абсолютно подобно, равно на даващото желание, което го е породило.

Всичко, което има в получаващото желание, разбира се, е дошло в него от даващото желание. Даващото желание го е породило, включило се е в него, дало му е всички негови сили и свойства. Само по себе си, всичко, което има в творението, в получаващото желание, е дошло от даващото желание. Защото повече то няма откъде да получава каквото и да е. Откъде още може да се прояви в него внезапно нещо ново?

И все пак, усещайки себе си творение, то е способно да извърши собствено действие. За това е нужно да се намира между двете противоположни природни сили: между своето получаващо желание и даващото желание на Твореца. Ако творението успее да застане по средата между тях, тогава то ще бъде свободно в своя избор: към какво иска да се отнесе?

А поради това намерението на Твореца при създаване на получаващото желание не е било в това, че то просто да иска да се наслаждава, не в това, че то да осъзнае себе си и това, кой го е породил, а в това, че то да се окаже по средата между двете сили. Нека да се окаже не в своята природа и не в природата на Твореца, а в неутрална, нулева природа, в равновесна безпристрастност между двете сили, по средата между плюса и минуса, между двата полюса на магнита, „окачено във въздуха” между небето и земята.

В такова състояние решението действително ще зависи от него самото.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35674]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →