От света на Безкрайността до света Адам Кадмон се спускат простата светлина, 10-те сфирот на желанията и екранът между тях. Светът А“К започва да разделя всичко това на съставни: пет парцуфим ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот) – всички те все още работят направо: светлина, желание, екран, но в много детайли.

Как сега да върнем, съединим, изравним светът А“К с Безкрайността? Ако вземем целия свят А“К и го съединим заедно с всички по-нисши светове, възникнали след него, които ще го напълнят след края на поправянето, то това ще е равно на света на Безкрайността.

А затова, че света А“К не може да се допълни до света на Безкрайността – той продължава надолу, така че по такъв начин да допълни себе си. И затова той построява света Некудим и разбива световете – към това го подтиква потребността да стане на своето ниво равен на света на Безкрайността.

Така мисли всеки свят: “Аз съм длъжен да достигна Безкрайността!“ – и с тази цел те се разбиват и строят нови степени по-долу от себе си. Всички по-ниски степени относително някой от световете – са демонстрация на това, което не достига на този свят, за да стане свят на Безкрайността. Такава потребност от съвършенство се разкрива на всяко стъпало, заставяйки го да построи нещо под себе си.

В такава форма се разпространяват надолу световете, и от най-ниската степен нагоре започва обратният процес: оценка на това, което е нужно да се направи, за да бъде достигнато висшето състояние. Този въпрос е заложен вътре в цялата природа: на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

И човек, в когото се пробужда такъв въпрос, го възприема много просто: като напредване към някакво по-добро състояние. Той все още не знае, че това е вътрешен въпрос за това, как да достигне сливане с Твореца, да дойде до Безкрайността, да се допълни до следващото висше стъпало, което относително него е като безкрайност.

Така всички ние се връщаме нагоре. Ние произвеждаме автомобили, телескопи, микроскопи, бомби и кораби – а всичко това е защото усещаме, че това се изисква от нас, за да запълним себе си до по-високото стъпало. Аз създадох хладилник – и с това направих още една стъпка към срещата с висшата степен. Няма значение какво точно произвеждам – автомобили, радио – това ме приближава към следващото стъпало – затова и ги създавам!

И по пътя на този подем, на стремежа към върха – човек преминава през техническото и общественото развитие – до нашето днешно състояние. Преди ние не питахме какво е това висша степен – бяхме задвижвани от природният инстинкт на развитие. Множеството действия и изкуствените изобретения в този свят – всъщност не са измислени изкуствено! Така ме принуждава да действам разликата между моите сегашни и по-високи състояния.

От това трябва да разберем, че в нашето развитие няма нищо излишно! Каквито и излишни материали да сме създали ние по пътя си, автомобили, заводи, лекарства, напразно използвани продукти, създавахме сякаш никому ненужни украшения, златни и сребърни прибори – не е важно. Всичко това в крайна сметка изхожда от  нашия стремеж да се допълним до висшата степен, и затова всичко се включва в процеса на поправяне даже и в най-външната, материална форма. Не съществува нищо излишно!

От урока по статията “Същност на науката кабала “, 07.02.2011

[34729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →