От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: В течение на живота си ние често сме подложени на различни страдания. Как можем да работим с тях? Защо те идват при нас? Какво да правим с тях?

Отговор: Без страдания е невъзможно да се движим напред. Засега ние не достигаме нашата крайна цел, ние през цялото време напредваме само с помощта на страданията.

Страданията са усещане на това, което не ми достига. При това като цяло не е необходимо да страдам, аз мога и да се наслаждавам в страданията. Ако знам, че пред мен чака прекрасно угощение, и аз се приближавам към него; ако знам, че скоро ще се срещна с любимия, с приятеля, и мен ме чака нещо хубаво, това вече не е страдание, а усещане на глад, пустота, в която аз отрано предвкусвам своето наслаждение, напълване.

Затова целият ни проблем не е в това, което ние усещаме в дадения момент като недостиг, а има ли занапред в този недостиг напълване, отговор. Ако има, то за мен това е усещане на глад, както преди хубава трапеза, също приятно. Аз чувствам, че сега ще дойда и ще се напълня. Да допуснем, вие имате вечерта среща с вашия любим, и вие вече предвкусвате приятната среща. Нима целият ви ден ще мине в страдания?!

Тоест проблемът не е в моето състояние, а в това, свети ли ми отпред наслаждение или не.

Проблемът е в това, че човек не вижда правилното, хубавото бъдеще, и затова усеща страдание. Ако ние чувствахме, че на всички днешни проблеми пред нас има отговор, и този отговор е хубав, ние нямаше да ги усещаме като страдания както е сега, а щяхме да ги възприемаме като увертюра, необходима за подготовката преди напълването.

Значи, целият ни проблем – това е да разкрием в днешното си състояние бъдещото, и тогава всичко ще бъде добре, за да ни свети то, както приятна среща.

И това ще бъде отговорът на всичко. Тоест ние ще се съгласяваме да преминем през всички състояния, които са необходими за нашето поправяне в духовното. И тези неприятни състояния са различни: падения и подеми, всевъзможни обърквания в чувствата и в разума.

Но ако, опирайки се на нашето обкръжение, ние знаем, че отпред съществува прекрасно бъдеще, то всяко наше днешно състояние няма да ни се вижда страшно страдание, ние ще го възприемаме като необходимото усещане на истински глад преди да получим наслаждението от трапезата.

От 1-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34144]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →