С появяването на екрана (масах), напълно се променя целият порядък от желания, действия, мисли и намерения. Пряката и отразената светлина – всичко става съвършено друго, всичко следва други помисли, други цели, друга скала на приоритети.

Сега вече не е важен собственият ми “живот“, когато напълвайки го съм поглъщал всичко. За мен е важно друго: как да отдам, колко да дам, на кого аз извършвам отдаване. По-рано съм чувствал напълването в себе си, а сега – в него! И това определя моите действия.

Например аз приготвям угощение за приятеля, който пристига от чужбина. За себе си аз бих приготвил нещо съвсем друго, но на мен ще ми гостува да допуснем китаец или южноафриканец. И затова аз приготвям това, което харесва той, дори и то съвсем да не съвпада с моите вкусове. Всички свои желания и способности, всичко, което имам в мен, аз обръщам за него, с любов и от цялото сърце.

Представете си до каква степен аз съм длъжен да се откажа от своите пристрастия и навици, за да обърна всичко за неговото благо, да направя така, както на него му харесва, да се “впиша“ в него, да се преселя в него. Вместо всяко мое вкусово усещане аз трябва да придобия неговия вкус, вместо всеки мой навик – неговия. Трябва да превърна себе си в него.

Опитайте да почувствате какво е това решимо, което по-рано е било мое собствено и с което сега трябва да работя заради ближния. Това никак не е лесно: аз трябва да опозная човека, да го изуча и заобичам така, че с вяра над знанията, не харесвайки вкусовете му, все пак да ги приема. Издигам се над своето желание и влизам в неговото. Аз живея в него, в неговото гърло и живот и навсякъде, където в него се отзове моето угощение. Там аз се обосновавам и там проверявам резултата от моето действие.

Така че решимото – това е много важно нещо. От миналото състояние в мен остават решимот без образ, без очертание, без въплъщение в нещо конкретно. И точно затова аз мога да им придам ново направление, нова форма, идваща от мен. По-рано се наслаждавах заради себе си, а сега – в новата форма, новата връзка, в новата насока, аз желая да доставя удоволствие на ближния.

Всичко е съобразено с него, с неговата насока, всичко се усеща в него, а миналото решимо само ми дава основата, за да разбера: както аз съм се наслаждавал по-рано, сега по този начин искам да се наслаждава той.

Иска се твърде многостранна работа, преди да се осъществи това.

От урока по статията на Рабаш “Пояснение към Птиха”, 04.02.2011

[34429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →