Баал а-Сулам, “Шамати”, “Няма никой освен Него“: И само ако у човека има истинско желание, той получава помощ свише и винаги му показват колко е лош в сегашното си състояние.

В какво се състои помощта свише? В това да те тласка навътре в твоята собствена вътрешна мърсотия, в твоя егоизъм, демонстрирайки твоето нищожество. С това се занимава Творецът: Той постоянно показва на човека огромната черна пустота вътре в него, помията в мислите и желанията му, в намеренията и разчетите.

Защо? Единствено за да се породи нуждата от Твореца, за да не може човек повече да търпи собственото си зловоние. Той трябва непрекъснато да бъде измъкван от там, да му се показва другото съществуване – малко по-високо, по-светло, по-нагоре от неговия егоизъм. След това отново да му се навира носа в собствения му егоизъм: виж се само, какъв си. И отново малко да го измъкват от това блато, и отново с главата надолу.

Така се случва всичко, докато човек не почувства, че в него наистина няма никаква „святост”, никаква духовна чистота, а всичко произлиза единствено от неговото лично, малко, егоистично естество, което е създадено в него, в което той е създаден.

И дори ако понякога той получава озарение свише, оживяващо го за известно време – незабавно пада обратно в състояние на низост.

И разбира се, всичко това са действия на Твореца. Няма значение обаче, защото човек ги усеща върху себе си, в себе си. Ние представляваме едно усещане. Нищо друго няма в нас, освен усещания, и осъзнаваме единствено онова, което усещаме. Разумът само съпътства чувството.

Обаче именно това принуждава човек да осъзнае накрая, че единствено Творецът може да помогне и да го приближи наистина към съвършенството. Ето тази необходимост, тази нужда от съвършенство, постепенно съзрява в нас именно от тези противоположни състояния.

От 4-ия урок от конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34357]

Filed under: Кабала | Add Comment →