Постигни всички светове на вкус

Ние сме желание, действие и съществува сила, която ни създава и ни влияе („Действащ”). Ние се явяваме нейното следствие – както всички наши свойства, така и преживяваните от нас усещания в тези свойства, с които тя ни е създала и които ни напълват.

И ние дори не сме прякото следствие, което явно би усещало създаващата го сила и нейното въздействие на всичките 4-ри стадия на постижението. Все още сме далече от такова пълно разкриване.

Но ние никога не можем да излезем извън границата на усещането, защото сами по себе си представляваме желание, което разкрива само това, което се разкрива вътре в него.

Поради това за нас е съвършено непостижима същността на нещата не само от духовното, но дори от веществения, материален свят като: електричество, хляб, вода, висша духовна светлина – всичко това са само усещания вътре в моето желание. Това е следствие, някакво въздействие, възбуждащо моето желание и напълващо го – аз чувствам резултата от действието на някаква сила в някакви свойства.

Тоест и аз самият – това е някакво следствие от някакво съчетание на сили, свойства, за които аз нищо не зная. Всичко, което се намира до мен и ме е създало, за мен е неизвестно. Аз само зная, че вече съществувам и някак усещам себе си: като някакво твърдо тяло, заемащо място в пространството.

Но всичко това са само моите усещания за себе си, съгласно свойствата, дадени ми от Твореца. А кой съм аз на практика? Може ли аз да имам някаква друга форма освен тази, която сега разкривам – това не зная и никога няма да узная. Аз – това съм желание за наслаждение така възприемащо себе си и постигам само материала и формата, която приема този материал, усещайки я като наслаждение или страдание.

А абстрактната форма и същността ние не постигаме и не страдаме по този повод, защото не се проявява вътре в материала.

Ние не знаем същността на най-близките до нас вещи: какво е това хляб или захар? На нас ни е известен само техния вкус. Аз гълтам сила, която ми се явява късче хляб и заема някакъв обем – така се представя в моите усещания. Тази сила запълва в мен някаква празна област и ми се струва, като че ли това е реален материал, защото материалът – това е желание, получаващо напълване.

Точно така ние после разкриваме духовната реалност – като някакви „вкусове”, давайки им имена. Ние постигаме Твореца по неговите действия и започваме да усещаме вкуса на сфирот, парцуфим – Зеир Анпин има един вкус, Малхут има друг… И така, постепенно постигаме всички вкусове, докато не вкусим колко е прекрасен Творецът. Да вкусиш цялата безкрайна светлина – това означава да я приемеш заради отдаване, да се насладиш от сливането, от напълването, от любовта.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34630]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: