От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята | Add Comment →