По духовния път аз си задавам въпрос, който изглежда неразрешим, за това, как да преодолея моето зло начало, егоизма. Кабалистите ти казват „Ти трябва да опиташ”. Разбери това: Творецът наистина е противоположен на твоята природа; свойството отдаване ти е крайно омразно; ти дори не можеш да мислиш за любов към приятеля, а да не говорим за нейното осъществяване.

Какво трябва да направя? Движи се постепенно. Прави действия, които ще те доведат до молитва. Прибягвай към всички възможни средства и трикове, за да усетиш, въпреки всичко, важността на свойството отдаване и да го поставиш над свойството получаване. Дори ако е отблъскващо за твоята природа, дори ако усещаш, че не искаш да отдаваш, защото отдаването ти дава много горчив вкус, тогава поне с разума си, въпреки всичко, ще започнеш да цениш това свойство, заради неговата висота и величие, заради факта, че това е свойството на Твореца. То управлява света и е уважавано от обкръжението, в което си влязъл.

Използвайки различни трикове, ти ще извикаш променящата светлина. С други думи, като учиш, работиш в групата и разпространяваш, ти ще подготвиш своето намерение: „Аз искам влиянието на светлината. Аз искам светлината, силата на отдаване, която е създала моето желание, тоест силата на получаване  да ми повлияе, да повлияе на моето желание и да добави намерението за отдаване към нея.”

Ти не знаеш точно за какво молиш, но все пак опитай. В крайна сметка, искаш да разкриеш Твореца, тоест свойството отдаване. Искаш да почувстваш висшия свят, да живееш в свойството отдаване. Искаш да разкриеш общото кли, общата душа, тоест да живееш с грижата за всички други желания, което ще ти се разкрие под формата на системата на една душа. Постепенно, благодарение на намерението преди и по време на ученето, заедно с приятелите  ще постигнеш нещо наречено „чудо”, и ще започнеш да чувстваш, че повече и повече ти наистина уважаваш и цениш свойството отдаване.

Изведнъж то става много важно за теб. То царува в целия свят, защото отдаването не трябва да бъде изразявано. То е първично; всъщност, то е цялата животворяща сила в цялата реалност. Това свойство поддържа неживото ниво, пораства растителното, дава жизнена сила на животинското ниво и дава на човек съединение и връзка с Твореца.

Когато това „чудо” се случи на човек, той изведнъж чувства любов и връзка с това свойство. Специално чувство се появява в него по отношение на свойството отдаване. Той е готов да получи от него всичко, което то иска да даде, да направи всичко само за да стане подобен на него и да му даде наслаждение. Човек чувства, че е способен да направи това и че по този начин дава благо на свойството отдаване, Твореца.

Всичко това се случва вътре в мен под влиянието на светлината. Но се случва само до степента на моите усилия, в съответствие с тяхното качество и количество. Преди учене, аз се подготвям с въпросите: За какво уча? Защо отварям книгата? Отговорът е, че това е само за да добия свойството отдаване, да разкрия силата на отдаване, да разкрия Твореца и да се слея с Него. С други думи, това е, за да се съединя със силата на отдаване, така че тя да управлява вътре в мен, за да се превърне тя в моето намерение над желанието.

Така човек напредва, докато цялото егоистично желание не се разкрие в него, а силата на отдаване ще стане намерение за него, отдаващото желание над получаващото. Тогава получаващото желание и намерението заради отдаване ще бъдат заедно и човек ще достигне сливане с Твореца. Така ние реализираме себе си правилно. Написано е за това „Исраел изпълнява волята на Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →