Кабала не говори за нашия илюзорен свят, а за поправянето на душите и как да постигнем истинската реалност. Истинската реалност е кли, в което се усеща Творецът, благодарение на определено ниво на сливане с Него.

Кли или душата е разделена на две части: Исраел – частта, която се стреми към обединение с Твореца, към целта; и народите на света, които са частта, която е неспособна да направи това. Ние усещаме определено желание да разкрием Твореца. По определение науката кабала е методът за разкриване на Твореца пред творенията. С други думи, тя говори за разкриването на качеството на отдаване и любов в самото творение.

За да имаме възможност да постигнем тази цел, хората, които имат необходимото желание, се обединяват в общото поле на Твореца. Те се чувстват привлечени един към друг без да знаят защо и се обединяват като електрически заряди или метални стружки в магнитно поле. Тогава те придобиват възможността да реализират метода на поправяне.

В началото те не знаят, че трябва да поправят себе си. Те просто усещат влечение към най-важното: „За какво живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. В последствие те започват да разбират, че всички тези въпроси водят до разкриването на Твореца, висшата сила, която изгражда, подържа, формира и контролира цялата реалност. Няма нищо друго освен тази сила.

Така от въпроса за смисъла на живота човек преминава към въпроса за това как да разкрие Твореца. В края на краищата, разкриването на Твореца му дава отговор на всичко. Затова, за да се приближат до разкриването на Твореца, тези хора се обединяват.

Творецът е скрит и за да разкрием именно Него, а не нещо друго, т.е. да разкрием свойството на отдаване и любов, което лежи извън нашата природа на получаване и ненавист, за да се издигнем над това, аз съм доведен до определена група хората.

Заедно с тях аз започвам да разбирам, че въпросът за смисъла на живота преминава в необходимост от разкриване на Твореца, като отговор на всички въпроси, които трябва да питам и ще питам. Разкриването на Твореца означава разкриване на силата на отдаване и любов. Това може да бъде разбрано само до степента, до която човек е подобен на нея, само ако и аз достигна до това свойство, което е и Той.

Аз трябва да придобия това свойство и за да обезпеча това постижение, аз се намирам сред хора, подобни на мен. Това е било целенасочено устроено. Творецът е скрит, защото свойството отдаване е противоположно на мен. Поради техните фундаментални различия, тези свойства не се усещат едно друго и затова аз не усещам Твореца. А е невъзможно да работя с някого, когото не усещам. Аз със сигурност ще сгреша и ще попадна под самоизмама.

Затова вместо да работя с Него, Творецът ми дава да работа с моя ближен. Това ми позволява да извърша достоверни проверки, да получа сили от другарите и да проверя себе си по отношение на тях: до колко аз се предвижвам от омраза към любов.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35384]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →