Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →