Омръзналото ни състезание

Човекът се развива по същите етапи, по които и светът, издигайки се от неживото ниво, през растителното и животинското, на човешкото стъпало. Става дума за вътрешното развитие на егоизма, на желанието.

Само по себе си, получаващото желание е много примитивно – то просто иска да поглъща, да всмуква, подобно на малко дете. Но, изпълвайки се с отдаващото желание, което започва да се разкрива в него, то става по-хитро. Сега егоизмът му подхвърля: „Струва си да отдаваш, за да получиш повече. Струва си да се обединиш с другите, за да можете заедно да постигнете повече”. Така даващото желание, свойството на Твореца действа в творението – в негова полза и за развитието на егоизма му.

Интересното тук е, че човек, т.е. създанието, произлязло от силата на получаването, в която се е включила силата на отдаване, малко по малко го водят към такова развитие, когато тези две сили изглеждат почти равни. Даващата сила се проявява отвътре до такава степен, че човек почти може да избира.

Това не става веднага. Получаващото желание в човека първо установява, че не е много доволно, не е много удовлетворено. Скритото преди в него даващо желание (Творецът в нас), го е подтиквало напред и ние сме тичали, без да знаем накъде. Преминали сме много път в материалното, земно развитите, надявайки се през цялото време на по-добро за себе си или поне за децата си. Правили сме революции, развивали сме науките и техниката, стремили сме се към власт, опитвайки се да вземем от света всичко.

Но изведнъж се изяснява, че нашето получаващо желание повече не чувства перспектива пред себе си. „Какво още мога да намеря в този свят? Освен дреболии – нищо реално, ценно.”

В кой момент получаващото желание прекъсва преследването на придобивки? Когато даващото желание в него престава да му осигурява цели, когато свършат кокалите за кучето или моркова за заека.

Досега съм тичал след даващото желание, което ми е показвало: „Виж, ето тук има наслаждение. И тук, тук…” От сутрин до вечер съм търсил своята печалба.

И изведнъж, в даващото желание, винаги бягащо напред и подмамващо ме с различни напълвания, свършват примамките. Трябва да разберем, че развититето на тези две сили е такова: те постепенно се включват една в друга, дотогава, докато получаващото желание не престане да вижда в даващото нови пътища за развитите.

Това ни докарва до отчаяние. Преди ни замазваха очите с потенциални наслаждения, за да не мислим за смъртта, за краткия живот, пълен с беди и грижи. А днес вече не виждаме човечеството на практика да продължава това състезание. Хората се събуждат в ново състояние. И всичко е така, защото даващото желание повече не ги тегли напред, не ги подмамва с нови напълвания.

От друга страна, смесването на двете желания създава нова ситуация: получаващото желание чувства, че сега му трябва даващото желание като такова, а не неговото посредничество. Аз пренасям своите очаквания от егоистичното развитите към развитието в отдаване. Именно по този начин започва обратното издигане по духовните стъпала.

От урок по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35661]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: