Въпрос: В живота се случва така, че някой ме оскърбява и се чувствам много уязвен и унижен. Какъв е реда, в който трябва да бъде извършен анализа на такава ситуация?

Отговор: В настоящото ни състояние, не можем да определим правилното отношение към реалността. Объркани сме по средата на пътя между небето и земята. Още не съм разкрил Твореца, но вече не се намирам и в пълно скриване. Всевъзможните премъдрости – цитати, изказвания, фрагменти от знанието възприемам като разкриване, а това не е така. Всичко се е смесило в мен.

И затова в „Предисловие към ТЕС” Баал аСулам пише, че през тези години, човекът трябва максимално да форсира своето развитие. Защото става дума за период на голяма бъркотия, когато не мога да разбера истината, но вече не съм съгласен с лъжата. Просто ме хвърлят от едната страна на другата.

От една страна, няма никой друг освен Твореца. Аз стоя пред Него. Как да се отнасям към реалността, ако около мен е само Той? А къде съм аз самият? Ако Той ме е наругал, трябва ли и аз в отговор да Го наругая? Но това е Творецът. Значи, през цялото време трябва да се въздържам? Да проявявам пълно смирение, дори ако ме заплашва смърт? Съществуват и такива възгледи.

В крайна сметка, в подобни случаи не можем да дадем много съвети, защото човекът се променя всяка секунда.

И затова, кабалистите ни предоставят определен ред на действията, обусловени от скриването. Защо ни дават тези съвети? Защото сме изложени на въздействието на две сили. Творецът не е създал просто едно състояние, при което стоя пред Него и Го разкривам, без да се разсейвам от нищо. Кой съм „аз”? Аз – това са силите на разединението, на раздялата с Твореца. При това, тези сили ми се представят като мен самия, като нещо, което е извън мен, но не като Творец. А Творецът, за мен е идеал, който е невидим и не може да бъде усетен.

Силите на разединението Го скриват от мен, а аз трябва да ги обединя в едно цяло. Тези сили ме отделят, отдалечават от Твореца, закриват Го. Те се подразделят на два свята – вътрешен и външен. По своята същност се отнасят към една природа – на разединението, на егоистичното желание, но ми се представят двояко, противоположно.

Така че, трябва да ги обединя помежду им и да разпозная в тях именно разединението. Наблюдавайки действието, мисълта, желанието на каквото и да е около мен, аз сплотявам и вътрешното и външното – сам за да постигна единство. И в такъв случай, ако съм способен да го направя, не греша.

Тук трябва да прилагаме само един принцип: „Човекът съди съгласно онова, което вижда”. Не се опитвам да стигна до Единния, който е скрит от мен. Но в момента, в който обединя всички сили – и своите, и чуждите в едно цяло – откривам вътре единния Творец.

От урок по статия на Рабаш, 10.02.2011

[34958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →