Въпрос: Егоизмът е много хитър, така че как мога да бъда сигурен, че играта ми с него наистина ме води напред, а не е друг номер, който егото ми играе?

Отговор: Ако се включа в обкръжението и се просмуча от това, което е важно за него, тогава напредвам чрез вяра над знанието. Аз целенасочено се прекланям пред групата и възприемам нейните ценности, защото те са духовни. Аз се поставям пред тях, за да ме издигнат те.

Аз никога нямам сили да се издигна сам. В същото време, винаги се намирам в някакво обкръжение, което ме направлява към определени ценности. Ценностите на материалното обкръжение също са изкуствени и фалшиви. Обществото ме мотивира да си купя кола, къща и мебели, но кой каза, че аз наистина се нуждая от всичко това? В крайна сметка, тялото е животно и всичко, което то иска, е да почива. Дай му определено количество калории и удобно място да полегне. То не иска нищо повече.

Но обществото ми казва какво трябва да си купя и към какво трябва да се стремя. Иначе хората не ме уважават. Така, предизвикан от обществото, прекарвам целия си живот, опитвайки се да правя неща, за да го накарам да ме харесва.

Но сега, когато вече съм натъпкан до уши, не искам повече да му играя по свирката. Вместо това, влизам в ново обкръжение. Избирам общество, което има духовна цел. Сега всичко, което трябва да направя, е да го издигна в очите си и тогава ще раста с негова помощ.

Така, аз изграждам изкуствено обкръжение за моето духовно израстване. В това лежи цялата ми работа. Колкото повече издигам приятелите в очите си, толкова по-високо се повдигам.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →