Въпрос: Откъде получава човекът сили за работа, докато все още не е поправен?

Отговор: Всяка най-малка стъпка в желанието, в мисълта, в действието е възможна само, благодарение на важността на целта. Само важността на целта ни дава сили.

Няма никакъв друг „източник на енергия”, способен да ни подтикне към макар и най-малкото движение в действието, в мисълта, в желанието. Само важността. Освен нея, няма нищо.

От самото начало в мен е заложена важността на егоистичното желание и всеки път трябва да придобивам все по-голямата важност на духовната цел, на Твореца – за да бъде Той по-високо от мен в моите очи.

Работата над това се извършва само посредством обкръжението. Кой е по-важен: аз или Творецът? Обкръжението е устроено по такъв начин, че ако поискам, то ще ми помогне да поставя Твореца над себе си.

Защо? Въпросът не стои така. Просто обкръжението е способно да ме задължи да направя онова, което не бих поискал никога. И когато получа пробуждането, точката в сърцето, тогава обкръжението може да направи всичко останало – разбира се, ако аз внеса своята лепта.

Следователно, цялата наша работа е само върху това: кой е по-важен? Аз или Той? Винаги трябва да го проверявам и да се обръщам към групата, за да извисявам Твореца, тоест свойството любов и отдаване над самия себе си – над свойството получаване и отхвърляне на другите. Ако работя правилно, обкръжението е способно постоянно да ме обезпечава с „гориво” за напредването, за да се разкрие за мен важността на Твореца, на целта, на усилията, на постигането на връзката и сливането.

Само групата може да направи това. И ако човек изгражда правилно себе си, тогава винаги има „гориво” и няма проблем с напредването. Но само при условие, че всяка секунда проверява себе си: кой е по-важен за него?

Изхождайки от това, трябва да го съотнесем към всичко в живота. Преди всичко, да подредим своите приоритети така, че да придаваме важност на целта, на Твореца, на сливането, на отдаването и едва след това да се занимаваме с другите неща: децата, работата, семейството, приятелите, света. Защото в този случай, ти поемаш в правилната посока, за да можеш чрез тях да постигнеш целта.

От урока по статия на Рабаш, 17.02.2011

[35580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →