Човек стига до науката кабала, след като получи импулс да познае скритата Висша сила, да разбере защо и за какво живее, какъв е смисълът на живота му?

Преминавайки етап след етап в духовното развитите, той стига до критична точка, когато започва да се замисля, как да постигне духовния свят? По-рано е мислил, че може да го постигне с онова, което е в него – с петте сетивни органа, с разума и възприемането на реалността.

Но на определен етап чувства, че по този начин не може да разкрие духовния свят, а трябва да промени себе си. И тогава си спомня известното изречение: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, защото светлината, намираща се в нея връща към Източника”.

Всеки човек си представя духовния свят по своему. Науката кабала го определя като свойството отдаване и любов, когато човек излиза от своите егоистични свойства и в противоположните свойства на отдаването започва да разкрива висшата реалност.

Кабалистите обясняват, че е необходимо да развием в себе си свойството отдаване, т.е. да изпълним поправянето на сърцето (желанието). Това означава, че ако сега желанието ни работи за получаване, необходимо е да го пренасторим за усещането на чуждите желания, като за свои. А цялата методика се състои в това, да поправим нашето его, което иска да погълне всичко и на негово място да развием сетивен орган над него, т.е. да излезем от своето желание.

Когато отидох да изучавам кабала, вече бях и учен, и собственик на предприятите – имах повече от двадесет години обучение зад гърба си. А всички кабалисти, при които трябваше да уча, бяха обикновени хора.

Помня, че веднъж, разговаряйки с Рабаш, той ми каза, че е започнал трудовата си дейност като помощник ковач. После бил обущар, а през последните години работил в данъчно управление. Бях убеден, че благодарение на разума ще мога да постигна много. Едва след известно време разбрах, че кабала е наука за чувствата и трябва да поправим сърцето си.

Науката кабала обяснява, че в нас разумът се пробужда само в тази степен, в която го задейства сърцето. То иска да знае какво и защо чувства, откъде идват при него чувствата и как да ги промени. И тогава сърцето задейства мозъка.

Добре ни е известно, че когато върху нас се стоварят проблеми и нещастия, мозъкът ни започва да работи по-добре. Възникващата необходимост от нещо развива мозъка. Така че, функцията на мозъчната системата се състои в това, да ни помогне да получим напълване.

Наричат науката кабала наука за развиване на чувството любов. С други думи, трябва да стигна до това, да се съединя с всички чужди желания (потребности) и да ги приема като свои. А моята грижа за чуждата потребност като за своя, се нарича моя любов към него.

Това няма никакво отношение към получаването на наслаждение от мен или на някакви наслаждения от друг – напротив, моето наслаждение ще бъде от това, че напълвам другите.

Затова, когато започнат да изучават кабала, тогава с помощта на новите чувства, натрупващи се в сърцето постепенно разбират, че всъщност съществува безкрайно наслаждение и удоволствие от това, човек да може да излезе от себе си и да напълни другите. Това му дава непрекъсната, неограничена възможност, която изведнъж разкрива пред него ново възприятие на реалността, нов хоризонт.

Защото, ако човек излезе от себе си и започне да усеща потребностите на другите вместо своите, той вече не чувства себе си и постепенно стига до състояние, когато повече няма нужда да се грижи за себе си. Придобивайки свойството отдаване, ние получаваме в него напълване и благодарение на това, придобиваме висшия свят и ставаме подобни на Твореца.

От лекцията в уадиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010 г.

[35117]

Filed under: Духовна работа, Кабала | Add Comment →