Въпрос: Говорейки за работата с обкръжението, вие засягате много висши неща…

Отговор: Аз изобщо не говоря за висши неща, а за незабавна реализация, за това, което трябва да се случи между нас. Не над нас, а на нивото на очите, на нивото на сърцето.

Въпрос: Изкуствено ли работя над себе си?

Отговор: Разбира се, че изкуствено. Ние осъзнаваме и признаваме лицемерието си. Да, ние играем, „лъжем от сцената”.

Например, моят внук сега играе количка за събиране на боклука: той търси боклук из цялата къща, за да го изсипе в количката. Игра ли е това или не е игра? Ако той можеше да ти го обясни, ти би разбрал: това е живот! А вие възрастните, играете с вашите играчки.

За него е така, за нас – обратното. Две нива, и нищо не можеш да направиш.

И така аз знам, че съм потопен в егоистичното желание, че ненавиждам ближния и, че мисля само за себе си. Освен това, нищо не ме интересува. А в групата съм дошъл, за да получа още повече, доколкото това, което съм имал, не ме удовлетворява.

Съседите ми са доволни от своето положение и гледат на мен като на луд: „Какво иска той от живота?” Но на мен не ми стига и затова съм тук.

Ден след ден аз откривам в себе си ненавист и презрение към всички, никой не ми е нужен и не е важен, освен мен, любимият. Аз знам всичко това и едновременно с това знам, че да се повдигна на по-високо стъпало означава да изляза от самият себе си, от своето желание, от мислите си, към нещо съвсем различно. Да се родя отново.

И аз играя на своето ниво, в егоизма си, така сякаш се намирам на вече по-високата степен. Само по себе си, всичко това е за забава, всичко това е лъжа. Но полезна лъжа. Нямам друга възможност за развитие, ако не играя на това, което искам да постигна. С това се занимават децата, растенията, животните – такова е условието, действащо в цялата природа. Всеки елемент, който иска да се развива в поглъщане и отделяне на някакви вещества, създава от себе си някакво подобие, шаблон на това, към което го влече. Той е длъжен да се устреми към своята бъдеща форма.

И тогава идва висшата светлина. Ако развитието е предизвикано от природата, то тя идва автоматично. Растенията и животните не знаят как те самите се развиват и въпреки това на неживо, растително и животинско ниво светлината също действа. Няма друга сила.

Но ние трябва да предизвикаме тази светлина със свои сили, чрез лично постижение, чрез личен анализ, измерване, разбиране, чрез своята добросъвестност. Трябва не само да присъстваме в това творение, но и да го управляваме.

Действително, това е игра. Казано е, че Творецът играе с кита – именно играе. Всички промени на каквото и да е по време на прехода от една степен на друга, е игра. Тъй като ние ги предизвикваме посредством игра на това, което още не сме постигнали, още не сме придобили, нещо в което още не сме се предрешили. Това е много сериозно нещо.

От урока по статия на Рабаш, 15.02.2011

[35395]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →