Въпрос: Как да ускорим разкриването на разбитото желание между мен и другарите?

Отговор: Ние преминаваме през състояния, в които винаги ни изпращат събуждане на злото. Въпросът е, как аз приемам това зло? Възприемам ли го като пречка? „Защо се оказва, че аз ненавиждам другите? Защо се проявяват конфликти между нас?”

Ако се подадете на ненавистта и не искате да се видите един друг – вървете си вкъщи, престанете да се обединявате и не посягайте към духовната работа. Защото тя се заключава именно в разкриването на злото, ненавистта (синá), чак до планината Синай. Ние трябва да знаем, че такъв е пътят: на нас ни се разкрива разрушението, разбиването.

И в каквато и степен да се разкрие то, ние не го поправяме изкуствено, не устройваме побратимяване под възторжени тостове след обилна трапеза, не се помиряваме като деца в детска ясла. Не, ние искаме да поправим злото чрез обучение, посредством светлината, връщаща към Източника. Разбирайки, че външно между нас лежи ненавист и неприемане, ние не я крием и не я защитаваме. Ние искаме да дойде светлината и да промени тази ненавист, това отблъскване, за да започне да ги обръща във връзка, чак до любов.

Колкото и да се проявява ненавистта, ние не я закачаме, не я засилваме и не я отслабваме, не я заглушаваме и не я поправяме. Ние не правим с нея нищо и искаме само да я изнесем като скъпо съкровище на светлината, връщаща към Източника.

„Най-накрая аз разкрих малко ненавист! Защото това е висшият свят, само че наобратно, обратната страна на духовното кли. Обръщайки се във връзка и любов, то ще стане пълноценен съсъд за светлината!”

Трябва да се отнасяме към тази ненавист много внимателно, по особен начин – и да я носим към светлината. А ние вместо това се правим, че не съществува, все едно всичко е наред, или се разделяме, или разделяме групата. Има безизходни ситуации, когато хората са още слаби и не могат, не разбират иначе – тогава раздялата е пригодна като временно решение. Но всъщност истинската работа се води именно на фона на ненавистта. Така че дайте да не забравяме, че това е всъщност нашият път: ние работим над себе си.

От урок по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →