Напредвайки по духовните стъпала, аз работя със своето желание, използвайки главата/Рош на Висшия. Сякаш работя редом с него, напълно отменяйки своя разум. Но тогава, как израствам? „По действията Ти, ще Те позная”. Когато, гледайки Него извършвам същите действия, чрез тях получавам Висшия разум.

Така учат малките деца. Това се нарича „подражаване”. Ти гледаш Висшия, повтаряш след него действията му и така придобиваш неговия разум. А който не го прави, си остава животно.

В това няма нищо, което да унижава достойнството на човека. Напротив! Защото ти вземаш главата на Висшия.

Висшият и нисшият – това е едно и също творение, но намиращо се в различни състояния. Ако си на висшето стъпало, тогава сам решаваш да изпълниш действието, а на нисшето стъпало, просто трябва да спазваш същото условие, защото нямаш нито разум, нито можеш да вземеш решение. Онова, което за Висшия е възможност за избор, за нисшия е закон.

Например, възпитаният човек не може да прави някои неща заради възпитанието си. А ако човек, който не е получил възпитание иска да се научи на това от него, тогава му се налага да положи усилия, за да постъпва по същия начин. Нисшият взема главата на Висшия, а Висшият знае защо прави това.

Или, това са двете състояния вътре в човека – възходите и паденията.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 31.12.2010

[36332]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →