Най-главното за нас е работата с желанията за получаване. А и какво ли друго трябва да поправим – желанията за отдаване се отнасят към Твореца и не се нуждаят от поправяне. Те се намират в нас само за да ни помогнат да поправим желанията за получаване.

Но в тази работа съществуват огромни ограничения. Ние знаем, че когато Адам Ришон помолил за пълното си поправяне от получаване в отдаване, за да получи цялата светлина – всичко това завършило с разбиване. И затова в света Ацилут се извършват много изяснявания, след които желанията за получаване вземат върху себе си множество ограничения, за да може само при техните условия да постигнат поправяне и напълване със светлина.

На творението му позволяват да направи това много внимателно. Затова, ние вече не се намираме в състоянието, както някога преди разбиването, за да говорим: „Е, защо цялото поправяне не стане от раз, аз вече съм съгласен с това, нека стане тук и сега. Бум и готово!“

Но ние вече видяхме какво става след такова „Бум!“… Затова всички наши изяснявания и поправяния стават посредством много, поетапни, стъпаловидни действия. И голяма част от тях (99.99%) се извършват вътре в нас така, че ние не ги разбираме и не ги чувстваме!

В нас се осъществяват множество действия, а ние не знаем какво става и почти във всичко участваме неосъзнато. Ето защо това отнема толкова време – защото ние сме неспособни по друг начин.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 24.02.2011

[36289]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →