Въпрос: Как е възможно да не се притесняваме за материалния живот, за работата, за семейството? Какво трябва да правим, ако насъщната необходимост ни предизвиква да обръщаме повече внимание на това, отколкото на групата? Как можем да концентрираме цялото си внимание само върху точката на свобода на волята?

Отговор: Ние живеем в този свят, където човек трябва да се ожени, да работи, да бъде пълноценен гражданин. Ние възприемаме външните условия като закономерни, защото този свят е бил неслучайно създаден така, отделен от процеса, през който трябва да преминем. Всичко се е спуснало от духовния свят и ни обкръжава по необходимост.

Всички перипетии, през които човечеството преминава като цяло и всеки по отделно, трябва да се случат по този начин, без значение формата, под която се проявяват. Няма случайности. Затова човек трябва да води нормален живот и да се грижи за всичко необходимо, както е общоприето в неговото общество.

Какво означава „общоприето”? Човек трябва да се грижи за нещата, които са жизнено важни и осигуряват нормално съществуване. Той трябва да има семейство, дом, деца, пенсия, да ходи на ваканция и пр. Сутрешните часове, които „открадваме” от почивката или сънят, трябва да бъдат отделени на нас, на изучаване на кабала. Освен това, ако е възможно преди да заспим, ние трябва да посветим час или час и половина на кабала.

Така е устроен нашият свят. По природа мъжът прекарва по-малко време в грижи за домакинство отколкото жената и затова той трябва да изпълнява тези занятия по кабала. Това са правили и кабалистите в миналото. Рабаш е работил като прост работник, настилал е пътища, бил е строител, но въпреки това е ставал два-три часа преди всички и е учил. Вечерта след работа, когато всички почивали, той също седял и учел.

Затова ние не трябва да оставяме всичките си материални дела. Просто трябва да придадем на всяко нещо съответното значение. Някои хора презират този живот и искат да се издигнат над него като някое ангелче, мислейки си: „Сега ме интересува само моята душа”. Това е неправилен подход, защото „душата” е твоето желание за наслаждение, което е било поправено чрез намерението за отдаване на ближния. Но до тогава ти нямаш душа. Това трябва да е ясно.

Първо разграничи своето не поправено егоистично желание и се опитай да поправиш поне една част от него. Тогава ще придобиеш душа. Това може да бъде направено с помощта на обкръжението, а също и в нормалното, общоприетото участие във всички тревоги в обичайния живот.

Науката кабала говори за поправяне на света, поправяне на всички хора, защото тя има много реалистично отношение към всеки човек, към неговия живот и към човечеството като цяло – към всички. Кабала вижда този свят като резултат от духовния свят. Имено при тези условия, при които сме ние, трябва да преминем през поправяне.

Ние ни най-малко не се изключваме от живота, както е прието в някои други методики. Напускайки света, отивайки в манастир, в клетка или седейки в поза лотус на безлюдна планина – нищо от това не е по нашия метод, защото човек трябва да бъде въвлечен в обичайния човешки живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →