От урок №4 на конгреса в Берлин

Неотдавна отшумя епопеята с „Уикиликс”. Всички мислеха: „Какво ще стане със света, ако започнат да се разкриват тайните на власт имащите?” А днес вече забравиха, всичко се забрави. Вижте какво става в Тунис, в Египет, в другите страни. Неизвестно е какво ще бъде днес, утре, тук и навсякъде.

Човешкото общество стремително се изменя. Ние не си представяме в какви релси е тръгнало развитието на нашия свят. По-рано сме се развивали под ограниченото въздействие на нашия егоизъм над бавното течение на историческия процес. Свикнали сме да виждаме как растат децата ни, след това внуците ни… По-рано всичко се е предавало по наследство. След това – какво да предадеш, ако няколко пъти в живота си смениш дома си, местожителството, семейството? Само ти самият не се изменяш.

Но сега навлязохме в абсолютно нова епоха, която няма пример в нашия предишен живот и в историята. И ние трябва ясно да разберем, че днес светът е друг, абсолютно непредсказуем. Ние изобщо не можем да предвидим предварително каквото и да е. Той ще избие всяка почва под краката ни. Колкото и да искаме да обезпечим себе си и децата си, да предусетим, да предчувстваме нещо дори един -два дни преди да се случи, дори от сутринта до вечерта – ние ще откриваме себе си все по-ясно и ясно  в постоянно изменящ се свят.

Това не са само красиви думи – така ще бъде в действителност и човек ще привиква към това. От тези уроци той ще разбере, че егоизмът не му обезпечава нормално, стабилно съществуване. Не е по силите на неговия егоизъм да му помогне да се ориентира в света.

И всичко това е, за да ни преведе до разкриване на Твореца. Ти се намираш в увиснало състояние и всички твои движения могат да предизвикат абсолютно непредсказуема реакция. Неизвестно е какво ти влияе, какво ще бъде в следващата минута и човек в действителност започва да придобива духовност. В него възниква настоятелна потребност да усети Висшата управляваща сила.

Отначало от егоистични подбуди: къде да се дяна, ако не знам изобщо кое, какво и защо? Моят егоизъм, моят жизнен опит, всичко, което сме създали в този свят, нищо не ще ми помогне. И по неволя ще трябва да търся: кой управлява всичко това?

Ако по-рано ми се струваше, че това съм аз, правителството, „елита”, то сега виждам: нищо подобно. Оказва се, че правителствата нищо не могат да направят, а и тях ги свалят като еднодневки. Никакви врачки не могат да предусетят какво ще бъде след няколко минути на борсата, с валутата и т.н., с природните катаклизми.

Всичко това така „тресе” хората, че те постепенно започват да осъзнават: нужна е друга опора – истинска. Ако всички наши „богове” падат и откриват своята несъстоятелност, то къде е тази Висша сила, която действително управлява всички?

И тогава, когато в човек възниква потребност, в него се създава условие за разкриване на Твореца.

„Творец” се нарича единствената управляваща Сила в света. Няма друга. Тя управлява всички, в това число и нас. Тя е вечна. Ние я приемаме за съвършена. Защо? Защото е една. Никой не казва, че това е добро и никой не казва, че е лошо. Просто тя е една и  ръководи всички, командва всички, а ние сме създадени такива, че при сближаване с нея се чувстваме добре. И затова казваме, че тя е съвършенство и добро.

Но всичко това е абсолютно условно. Тази Сила, т.е. Творецът, светлината, е създала в нас желанието да получаваме, да усещаме Неговото напълване като наслаждение. Затова казваме, че Той е добър, защото Той ни води по различни пътища към това да се напълним с него – със светлина, която се усеща в нас като наслаждение, като добро.

И затова основополагащата статия в движението ни към целта е „Няма никой освен Него”, на иврит: „Ейн од милвадó”. Всеки път трябва да се опитваме да я откриваме наново и тя ще разцъфне пред нас наистина в ново състояние. Уверен съм, че много хора вече сами ще почувстват това върху себе си.

От 4-я урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34279]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment →