Процесът на развитие на егоистичното желание, в което постепенно е действало желанието за отдаване, е довел човека до напълно разбито състояние. Неживата, растителната и животинска природа, а също и човешкото общество – днес цялата реалност се представя пред нас в окаян вид.

Ние се оказахме в много опасно състояние, в противоречие с цялата действителност. От една страна, тя ни се струва някак огромна, глобална, взаимосвързана и цялостна, а от друга – човешкото общество на земното кълбо, сякаш се е превърнало в раков налеп, във вредна плесен, която изяжда и унищожава природата, покривайки цялата Земя със своите отпадъци и изпражнения.

Ние откриваме своята пълна противоположност на природата и в близко бъдеще ще ни се наложи да осъзнаем, че друг изход няма – необходимо е да постигнем равновесие с нея. И това е осъществимо, защото в нас вече са се разкрили двете противоположни сили – за получаване и за отдаване. Те са готови да започнем балансирано да ги използваме. Само тогава ние, като човечество, ще започнем да се издигаме от неживото ниво на своето развитие, на растителното.

Досега, двете противоположни сили, които са ни развивали, не са искали нашето съгласие. В резултат, са ни довели до първия свободен избор и сега започваме да се развиваме сами, извиквайки силата за отдаване, за да определи тя нашето развитие, вземайки превес над заложената в нас сила за получаване.

По-рано, силата за отдаване е била скрита вътре и постепенно е растяла, подобно на набъбващо тесто – или обратно, примамвала ни е отдалече: „Ела, тук има нещо – тук те чакат наслаждения”. Сега, сами ще изберем отдаващото желание като сила, за която си струва да напредваме в своето развитие. Не отдаването ще помага на получаващото желание, а самото получаващо желание ще тръгне след даващите.

Това решение трябва отново и отново да приемаме над своето егоистично желание, което не престава да се усилва. По пътя нагоре, двете сили – отдавне и получаване – постоянно ще растат, проявявайки се в нас по равно, за да ни предоставят възможност за свободен избор. Ние ще се чувстваме по средата между тях. В кабала, това място се нарича „клипат нога”. И така ще тръгнем напред.

Във всяка точка от пътя, моят избор се състои в това да разкрия равенството на тези сили в мен и да предпочета даващото желание пред получаващото. Отдаването трябва да определя моята посока, за да се развива получаващото желание, именно в това направление. По такъв начин, получаващото желание приема формата на даващо, формата на Твореца. А ако получаващото желание е подобно (доме) на Твореца, тогава то се нарича „човек” (адам).

Така ще започнем да използваме тези две сили. Получаващото желание постоянно ще расте и даващото желание също постоянно ще расте, за да му придава нова форма. В резултат, ние ще се върнем там, откъдето сме започнали спускането – в света на Безкрайността, където тези две желания са се намирали заедно, в съвършена асимилация. Така ще постигнем съвършеното им сливане по свой избор, действайки отдолу нагоре, докато цялото получаващо желание не придобие пълната форма на даващото желание. Това ще бъде и краят на поправянето, завършването на нашето развитие.

Живеем в особено време, в нова епоха. И новото в нея се състои в това, че сега, посредством нашия избор, желанието за отдаване трябва да надделее над желанието за наслаждение. Това се нарича „развива се във вярата, над знанието”.

Ден след ден, към нас се присъединяват все повече хора, в които предишното смесване на желанията е завършило. Постепенно, те тръгват към своя първи свободен избор – да преминат от неживото стъпало към растителното, да се превърнат от неподвижно създание в духовно растящо.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35658]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →