Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →