Въпрос: Защо не мога ясно да осъзная важността на обкръжението?

Отговор: Ти чувстваш, че недостатъчно осъзнаваш неговата важност, защото не намираш в себе си съответните желания. Думите са разбираеми, но сърцето засега не отговаря. А понякога ти омръзва и  да слушаш.

Това е естествено. Трябва още и още да се работи над общото желание. Нека всички да започнат да мислят, че това е важно, че именно това ни е необходимо. Ние изкуствено се устремяваме към грижа един за друг: аз се грижа за другите, за да могат те заедно с мен мисленно да държат курс към целта. Постоянно се тревожа за това, вътре в мен зрее истински страх: дали те удържат мисълта за целта?

И тогава пред мен се проявява сърцевината на групата – не лицата, не имената, а дълбокото желание, царящо сред другарите. Готово ли е желанието на всеки да се обедини с другите, за да могат всички заедно да се устремят към целта? Ето какво чувствам. Защото ако това се осъществи, то за краткия период на обучение ние ще привлечем малко светлина върху това общо желание и ще достигнем целта.

Проблемът не е в светлината, която ни въздейства. Проблемът е в това,  всички ние  да обединим желанията си, за да сме заедно по пътя към целта. Преди всичко в сърцето на всеки трябва да се настани такава тревога. Това е поръчителството.

Ако имаме общо желание, нека даже то да „прелива” от една част от другарите към друга, ако то действа постоянно и ако ние се стремим към обучение, за да реализираме това желание, без да се отклоняваме към други цели, тогава върху това общо желание, устремено към взаимно отдаване, към Твореца, ние ще привлечем светлина. И готвейки се към обучение и по време на обучението ние ще сме пропити от това желание.

Не може да има нищо повече от това. Казано е: „Дойде Хавакук и сведе всичко към едно:  ще живее с вярата си”. Няма по-голям ефект от действието, чрез което искаш да достигнеш отдаване. А отдаването, също така, се нарича „вяра”.

В крайна сметка, това е много просто нещо. Въобще, науката кабала се разкрива с всяка крачка във все по-голяма простота. И макар пътя да е труден и да заема години, ние имаме възможност в по-голяма степен да ускорим развитието.

От урока по статията на Рабаш, 15.02.2011

[35370]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →