Да застанеш пред Твореца, да станеш като Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВ света, в реалността има само две сили: силата Творец и “като че ли“ силата на творението, която Творецът преднамерено му е дал в обратен вид. Тази сила е противоположна на Твореца, благодарение на което творението излиза зад пределите на Неговите степени и придобива своята реалност. Иначе то не би могло да съществува.

В нашия свят “създание“ се нарича този, у когото има материал на неживо, растително или животинско ниво. Ако духовно битие означава собствената реалност извън Висшата сила, то в нашия свят Висшата сила не се проявява открито пред нас и затова ние определяме реалността единствено чрез материалното битие.

В духовното се взема под внимание не материала, а самостоятелността. За да бъдеш творение трябва да бъдеш самостоятелен. Величината на самостоятелността на създанието определя в каква степен то може да се счита за реално съществуващо творение.

Точно така и ние в нашия свят не придаваме тежест на бебетата и децата, защото те още не са придобили самостоятелност. Само в зряла възраст човек става самостоятелен и тогава към него се отнасят ответствено.

Така е и в духовното, към което и ниво да се отнася създанието – към неживото, растителното, животинското – важно е само едно: има ли у него собствен статус пред Твореца. А за да се изправи пред Твореца, човекът преди всичко трябва да осъзнае, че Творецът съществува – съществува пред него, и че те са противоположни един на друг.

Тогава в тази противоположност и започва работата. Човекът дели цялата реалност на две: Твореца и аз, представящата ми се действителност. А след това решава кое е по-важно.

Затова – за да предостави на творението самостоятелност, Творецът го е извел извън, придал му е усещането, че то съществува само по себе си. И сега творението трябва правилно да се възползва от това, че то разкрива себе си извън Твореца, сякаш че Него Го няма въобще, сякаш че Той изпада от неговото полезрение, от неговото желание. С помощта на силите и средствата, които дава Творецът, творението е задължено да намери правилното отношение към Него. А това значи: върху себе си, за сметка на своята самостоятелност, без да я отменя, да приеме властта на Твореца.

Тогава от една страна, творението съхранява своето положение извън Твореца, т.е. продължава да получава наслаждение в получаващото желание, без да анулира себе си пред Твореца, а от друга страна, бидейки самостоятелно относно полученото наслаждение, над него то приема подобие на Твореца. Така творението придобива пълната, съвършената независимост.

Но да се случи това може само ако творението съблюдава тези две условия: готово е да анулира своето отношение към Твореца, ако това не поврежда неговите желания. По този начин творението напредва в средната линия: от една страна, съхранява желанието за наслаждение, а от друга страна, придобива форма за отдаване, присъща на Твореца. Така и в него се образува образът на човека, Адам.

От урока по статията на Рабаш, 14.02.2011

[35280]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed