Въпрос: На какво можем да се научим от текущите състояния? Какво трябва да е правилното отношение към тях?

Отговор: Правилно ще бъде да не обръщаме внимание на никакви състояния. Главното е да напредваме. Човек не може да оцени състоянието, в което се намира. Докато ние не достигнем до края на поправянето, на нас няма да ни е известно, успели ли сме въобще нещо да постигнем.

Защото ти през цялото време се намираш в процес на поправяне. Повече от това –  колкото повече напредваш, толкова по-непоправен се виждаш. Поправяйки себе си малко, пропивайки се с малко висши свойства, ти виждаш с тяхна помощ, че си много далеч от другите нива, на които все още ти предстои да се качиш.

Крайното ниво, Есод, включва в себе си всичко. Ти трябва да попиеш всичко заедно и да дойдеш до самия край на Есод. Само тогава към теб ще дойде светенето на шабата, и ти ще започнеш да усещаш, че стоиш на прага на края на поправянето.

А след това от нас искат само да продължим пътя, не обръщайки внимание на това, че той става все по-труден. Най-сложните етапи се наричат „признаци на Машиаха” – там е нашият авиют, т.е. силата на желанието нараства.

Ето защо, в сравнение с праотците, нашите стъпала са по-тежки, и благодарение на това ние сме готови, способни и достойни да извикаме големи светлини. Макар че те се обличат в праотците, но ги пробуждаме именно ние.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →