Баал а–Сулам, “Мир в света“: Не трябва да се удивляват на това, че аз смесвам понятията за мира в едно общество и за мира в целия свят. Защото в крайна сметка ние вече достигнахме такова равнище, когато целия свят се счита за едно общество.

С други думи, доколкото всеки човек в света обезпечава своето съществувание за сметка на цялото човечество, дотолкова и той е принуден да му служи и да се грижи за благото на целия свят.

Ние все още не чувстваме това в неговата пълна величина – просто, защото егоизмът скрива от нас истинската картина. И още повече, ние встъпихме в нова ера, дори без да усетим този преход към тотална зависимост от целия свят.

Просто до вчера, ние знаехме какво е да си сам “домакин“, притежавайки в своите страни всичко, което ни бе необходимо, а днес вече не ни се отдава да произвеждаме нито храна, нито дрехи, въобще нищо, ако сме отделени от света.

Изведнъж ще забележим, че у нас нямаме нужните хранителни компоненти, машини и т.н. Вече е възникнала съвсем нова ситуация: днес в света няма нито един, дори и малък детайл, който ние бихме могли с чиста съвест да запишем на своя сметка без оглед на другите.

Днес е невъзможно да не сме свързани с всички. И значи сме длъжни да създадем съответната система на взаимоотношения – тъй като благополучието на индивида и света зависят един от друг.

През призмата на егоизма на нас ни се струва, че бихме могли безболезнено да се избавим от половината човечество. Технически това е възможно и така: няколко милиарда души изглеждат само като безполезен товар. Но трябва да помним, че ние не виждаме общата картина. Всъщност ние сме в “семейна“ ситуация: старите вече са осигурили младото поколение и повече не могат да работят, а младежта подраства, така че навреме да приеме това, което е приготвено за нея.

И по различни начини абсолютно същото се случва и с целия свят. Дори и човек нищо да не прави и само да събира милостиня, дори и той да живее на едното подаяние някъде из Африка или Индия – е все едно – той се явява част от общата система, и ние скоро изцяло ще разберем колко важен е всеки в нея. Дори безполезните според нас детайли са важни и необходими за цялото.

В човешкото тяло също има много органи и системи, които ние не сме разгадали още до край. Но постепенно ще разкрием и това, че нито една дреболия не трябва да смятаме за ненужна.

И затова без да унищожаваме каквото и да било, ние трябва да използваме всяка вещ в съответствие с нейното предназначение. Всеки друг подход ще се окаже разрушителен – особено за този, който прибегне до него.

От урока по статията “Мир в света”, 04.02.2011

[34808]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →