Възпитанието в днешното му понятие е загубило значението, което му е било присъщо в миналите поколения: възпитавайки децата да бъдат добри, доброжелателни, приятни, да се отнасят добре и т.н.

Затова днешното възпитание е вече нещо съвсем друго и то все повече се усеща като нещо задължително за всички. Защото „получавам възпитание” означава да знам как да се държа със самия себе си, с обкръжението, със страната си и със света, а също и в различните ситуации, които ни се случват.

С други думи, „възпитание” – това е човекът, който е в мен, а родителите и обкръжаващата среда ми помагат правилно да построя себе си, за да знам как да изживея живота си добре, уверено и правилно. Защото всичко, което учим в ранна възраст, след това става наша природа и тогава можем без усилие да се държим добре. Това се потвърждава от последните изследвания, резултатите на които доказват, че възпитанието на децата във възраст от две до 6-7 години полага неговите основи.

Нашето развитие през цялата история на човечеството е преминавало в егоистично направление, когато всеки е мислил само за себе си: как да преуспея, как да заработя, как да измамя всички, но така, че да не пострадам аз самия. Ето в такава проста егоистична форма по-рано са обучавали човека как да се устрои в живота. И наистина това се е смятало за правилно възпитание.

Днес, това започна да се изменя и ние усещаме, че светът е станал интегрален, т.е. свързан във всички свои части, на всички нива и във всички прослойки. Пред нас стои много сериозен проблем, защото ние не съответстваме на този нов свят, който се проявява и настъпва сега.

Става очевидно новото управление, новата методика и новият закон на Природата. По-рано ми е било все едно: тук мога да изкореня гора, а там да пресуша езеро и да правя в обществото всичко, което си искам. Всеки от нас, лично, можеше да прави всичко, което пожелае, без да пита другите.

Но сега достигаме до такъв  свят, в който не съществуват свободни личности. Сега ти не можеш да направиш каквото си искаш дори в собствения си двор, защото искаш или не, чрез общата мрежа на връзки между нас ти предизвикваш удар върху всички, ако това не е в наше благо.

Ние не знаем коя от нашите постъпки ще нанесе вреда и какви ще са последствията от това, доколкото в своето съзнание ние не сме интегрално свързани един с друг. И ако, да кажем аз имам намерение да изпълня някаква работа или да сключа с някого сделка, то аз трябва да взема в общия разчет целия свят. Но аз не съм способен да направя това и да приема вътре в себе си, че влияя на света и не знам на света ще му бъде ли добре или не.

А доколкото всички заедно представляваме единен организъм, то даже и най-малкото сътресение така, както и в нашия животински организъм влияе след това на цялата система. А ако ние нямаме правилно отношение към природата, която ни се разкрива сега, то какво ще стане с нас? Това означава, че аз не ще преуспея нито в бизнеса си, нито в работата си, нито във възпитанието, нито в отношението си към който и да е.

А скоро връзката между нас ще се прояви в такава степен, че ако не взема под внимание всички последствия от обръщението, да допуснем, в полицията или към хазяина на квартирата, в която живея, то аз задължително ще принеса вреда.

С други думи, както обяснява науката кабала, от нас, намиращи се на днешната степен на развитие, се изисква вече поправяне на природата на човека, състоящо се в това, че всички сме длъжни да се обединим, като „един човек, с едно сърце” по принципа „възлюби ближния както себе си”.

От лекцията в аудиторията “Кабала на народа”, 08.02.2011

[35746]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Развитие на егоизма | Add Comment →