Религията е лично дело за всеки и по никакъв начин не е обществено. Отношението на човек към Бога – е най-личното, скрито от всички, негова тайна. И нека такава и да си остане. Да натрапва определено отношение към живота, смисъла, целта, висшата сила (има ли я, каква е, тя и аз) – няма право никой, дори и родителите на децата. Това произтича от факта, че Бог не може да бъде почувстван, непостижим е.

Особено неприемливо е, когато религията купува светоусещането на човека. Например за устройване на бита, въвличат родителите и децата в собствена мрежа на образование и възпитание – и по този начин ги и вкарват в своите мрежи, правят от децата, против волята, им свои адепти.

Религията трябва да е като клуб: който иска, той да посещава. Ако всевъзможните политически сили не я използваха за власт над обществото, то още в основното бихме се образовала така.

Но за политиците е изгодно да манипулират чрез вярата в непостижимото и по този начин да поставят хората в зависимост от себе си – и ето, че се образоваха невярващите, а религиозно-политическите управляващи/манипулатори са в тълпата.

И освен това, има доста желаещи да печелят от вярата – уж че обслужват вярващите, но това си е тяхна работа. А в религията не може да съществуват бизнес, специалности, платени длъжности.

Кабала – не е религия, а знание, тя не продава отношение към Твореца, а е методика за разкриване на висшето управление на Природата – и затова можем всички да се учим и можем да я предаваме на децата. Тъй като това е знание и ти само обучаваш, как те да я използват.

Затова кабала е освободена от всякакви действия, обреди, изисквания към обучаващите.

А външната връзка между кабала и еврейската традиция произхожда от това, че целия юдаизъм е създаден от земното използване на кабалистичните знания, а не от тяхното духовно прилагане.

[35049]

Filed under: Вътрешна работа | Add Comment →