Въпрос: Аз съм направил избор и съм станал член на групата, но в нея понякога има търкания. Как да се избавим от тях?

Отговор: Преди всичко трябва да осъзнаваме, че в групата има проблеми. Не да ги загърбваме и потискаме. Да допуснем в групата има 30-40 човека и всеки от тях дърпа към себе си или създават отделни фракции.

Трябва да се разбира: ние се намираме под висше управление, което предизвиква тези фракции и спорове. Защо? За да се издигнем над нашите проблеми към Единния, който им е дал живот. Той поражда всички проблеми между нас и го признава: „Аз създадох злото начало”.

Но защо? За да поискаш Тора като поправка, тоест да пожелаеш скритата в нея светлина, която възвръща към Източника. Искайки светлина, ти се издигаш над проблемите към единния Източник, от който произлиза и злото и доброто.

Въпрос: Да, но след това проблемите нарастват.

Отговор: Трябва да събереш необходимата мощ на желанието и поправящата светлина, за да се повдигнеш на първото духовно стъпало. Затова проблемите растат и ще порастнат още повече. Довери се на Твореца. Той е наясно с това. Затова Той говори за създаването на злото начало – за да разбереш: всичко произлиза от един Източник. Необходимо е просто да се приеме това за основа на работата. Друго нямаме.

Главното е да се придържаме към това. Нека някои другари веча да ни ненавиждат, а другите да са нито за, нито против, нека в групата да е смутно – но аз приемам всичко в „упаковката” Твореца. Той е предизвикал това, а аз съм длъжен заедно с другарите или въпреки тях, във всевъзможни състояния постоянно да греба към единството.

Това значи да бъдеш „ като един човек с едно сърце”. А иначе на каква основа, чрез преодоляването на какво ще се обединим? В основата на нашето обединение не са „послушните дечица”, а заядливците и побойниците. Ние се караме и се ненавиждаме – и над това се спояваме в единно цяло. Именно над това възниква любов към ближния като към себе си. И тогава достигаш до получаването на Тора.

Съгласен ли си или не, този принцип няма да се промени. В групата трябва да решим, че няма изход, че точно сега ние се съгласяваме с това, изкуствено. Ние спираме да се караме и започваме все едно да се обичаме един друг. Ние се учим, надявайки се, че светлината, възвръщаща ни към Източника, ще ни повлияе и ще построи връзка между нас. На урока всеки мисли: „Нека ни помогне поне малко!”.

Защото иначе ще се изпокараме, безсилни да извършим упражнението, което ни е дал Твореца. Именно той ни е „въвлякъл” в това, все едно ни е поставил в компютърна игра, в полигон, ограничен от рамките на екрана. И ето ни вътре. Какво да правим?

Тук ние сме длъжни да установим нови отношения, които искаме да достигнем. Какво не ни достига на това игрално поле, където всички се ненавиждаме, разхвърляни като точки по дисплея? Какво да правим?

Трябва да разкрием светлината, възвръщаща към Източника. Нека да се учим и да искаме това да се случи.

На думи е лесно, но после… Проблемът е в това, че тук трябва да се разкрие цялата мощ на стъпалото, а това отнема време. Защото първото стъпало е необичайно високо, не е толкова просто да скочиш на него. Сравнени с него, останалите стъпала са вече по-лесни.

От урока по статията на Рабаш, 11.02.2011

[35059]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →