„Жената” и „Мъжът” са две сили, водещи към Твореца

В мирозданието няма нищо друго, освен две сили: Творец и творение. Силата на отдаването е Творецът, а силата на получаването – творението. Вътре в творението, тези две сили са съчетани помежду си, за да му се даде възможност да постигне нивото на Твореца.

Иначе казано, в творението съществува желание, егоистично да се напълни и алтруистично желание – да отдава. Въпросът е само в това, кое е първично: желанието за отдаване, за да получи напълване заради себе си или желанието за получаване на наслаждение заради отдаването. Всичко зависи от това, за какво използваме получаването или отдаването.

Когато човек се намира в началото на своя път на поправяне, не е способен да чуе нищо друго, освен дали ще спечели нещо за себе си. И докато не премине махсома, докато на направи съкръщаване (цимцум) върху своите желания, той вижда във всичко възможност за извличане на лична полза – просто по друг начин не е възможно.

Затова, неговият напредък става на принципа – да отдава заради получаването. Той работи в група, идва на уроци, занимава се с разпространение и е убеден, че ще успее да получи целия свят. Така напредва човекът и това се нарича, използване на силата на „жената” в себе си.

Постепенно, ако човек изпълнява съветите на учителя, под въздействието на светлината, връщаща към източника, в него настъпват вътрешни изменения. Неговият напредък се съпровожда от редуващи се подеми и падения, от състояния на неопределеност и обърканост.

И така стига до това, че започва все повече и повече да разбира ценността на самото свойство отдаване – не, за да извлече изгода от него. Но засега, това се случва само от време на време. Висшата светлина му носи усещането, че само по себе си, отдаването е велико чувство.

И тогава, във всичките си действия, той вече по-малко мисли за себе си и придава по-голяма важноста на групата, на Твореца. Замисля се за състоянието на света, т.е. от грижа за самия себе си преминава към грижа за общото благо. Това се нарича „мъжът” в него, силата на преодоляване (на иврит – гевер от думата „итгабрут” – преодоляване) се издига над „жената” в него.

Така, човекът постепенно стига от „ло лишма“ (действия заради себе си) до „лишма“ (заради отдаването). Този обрат протича остро, внезапно, но пътят към него е много бавен, стъпаловиден.

Когато човекът напълно замени „жената” с „мъжа” в себе си, който вече определя пътя на неговото развитие – напредване към отдаване заради отдаването и после към получаване заради отдаването, тогава вече работи с мъжката сила.

А „жената” се намира вътре в него. Тя може да му бъде от помощ или да е помощ срещу него – всичко зависи от неговото състояние. И тогава, в него става правилно съчетаване на мъжката и женската сила.

От урока по статия на Рабаш, 11.02.2011

[35755]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: