„Йо-йо“ или подемникът в духовния свят

каббалист Михаэль ЛайтманНие четем в Зоар за всевъзможни духовни действия, които се наричат с различни имена на хора, с названия на неживи обекти, растения, животни и действия между тях.

Вместо това аз бих могъл да ги обясня съгласно духовната мрежа с координати “свят, глад, душа и съществуване на реалността“. С думата свят се назовава всичко, което е в нас във вътрешната част на реалността, – кли/желание, левуш/одеяние и ейхал/чертог. Година – това е целият произходящ процес. Душа – това е вътрешното кли, НаРаН, шореш/корен, нешама/душа, гуф/тяло.

Какво трябва да направим? Да поправим цялото кли, така че то да е максимално поправено заради отдаване, освен “каменното сърце“, което се поправя след това от само себе си. За това говори Зоар.

Но за какво ни обяснява това във всевъзможни, сякаш  земни образи? Защо не ми се обясни в по-абстрактна, по-истинска форма? Защо ме обърква? Защо сега ние усещаме целият този свят – лъжлив, илюзорен, който на мен ми се струва материален, усещан в моите органи на осезание? Защо външната реалност на мен ми се струва такава и аз не зная как чрез нея да придобия връзка с духовното?

Кабалистите казват следното. Ти се намираш в състояние наречено “клон“, и желаеш да достигнеш състояние наречено “корен“. Представяш си себе си вече съществуващ в корена, в духовното състояние, абстрахиран от всички тези земни образи, които усещаш сега, и си представяш вместо всички имена и действия – духовната същност, тоест пребиваващите в свойството отдаване.

Така ти показваш своя стремеж към духовното, към отдаването, към Твореца, към сливането, съединението с тези свойства, назовавани “Творец“. Защото общото свойство на любов и отдаване се нарича “Творец“.

Затова ние се намираме в двата свята – в състояние, което на нас ни се струва наш свят, и в духовния – бъдещия свят, в който ни предстои да влезем (на иврит “бъдещият свят се нарича “олам а-ба“, “олам ше ба“ – “светът, който идва“).

Доколкото ние усетим във всевъзможните детайли, че се намираме тук, в този свят, доколкото правилно го определим като намерение “заради поглъщане за себе си“, как ненавистта между нас е в противовес на висшия свят, духовния, на отдаването и любовта, съединението, доколкото във всеки детайл аз ще стоя само на това, осъзнавайки тази пропаст между двете състояния, между двата свята, двете нива, дотолкова в противовес на това аз ще изисквам правилното, коренното изменение – от получаване на отдаване, от омраза към любов, от отблъскване към единение.

И тогава съгласно това, аз ще се стремя да разкрия силата, съединяваща ни, изчезнала между нас – светлината, екрана, силата на всеобщото отдаване, свойството милосърдие/хесед.

И затова Зоар в едното предложение те въвежда и в земната картина, и също така с няколко думи леко се докосва до духовните определения, и отново се връща към земната картина, и отново – към духовните определения.

Той води с теб такава игра, както нас – когато играем с малко дете. От една страна се спускаме на неговото ниво, но от друга – искаме да го побутнем нагоре, и отново – на неговото ниво, и отново – нагоре. По такъв начин ние през цялото време играем с детето – както с играчката “йо-йо“: малко нагоре – малко с него, подбуждайки го да се издигне.

Така Зоар работи с нас.

От урока по Книгата „Зоар”. Предисловие, 08.02.2011

[34794]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: