Скок над пропастта

каббалист Михаэль ЛайтманПолучаваме светлина дотолкова, доколкото имаме келим, желания. Затова в този свят сме много далече от истинското състояние. То е скрито от нас с много  завеси и степени, и без да имаме много келим, средства и компоненти, ние няма да можем да разкрием светлината.

Творението е „нещо от нищо”, с други думи, единственият съществуващ Творец е пожелал да създаде някой извън себе си. Това отличително свойство, нещото извън Него се нарича „творение”.

Творецът иска творението да постигне факта, че то се намира извън Него, да преодолее тази разлика между тях, и да постигне състоянието, което анулира творението и разликата между него и Твореца. Затова човек в този свят трябва да вижда себе си като стоящ изключително пред Твореца. Няма никой освен Него. Няма нищо извън Твореца – дори и самият човек.

Само в моето възприятие и усещания е била създадена тази илюзия, че има съществуване извън тази единствена сила, Творецът. Всичко, което мога да си представя, е било създадено преднамерено, за да имам за какво да се хвана и което да ми позволява да стигна до единствената сила от много келим.

В тази единствена сила няма никакво „аз”. Написано е „Творецът е нашият Бог, Творецът е един.” Всичко е включено в Него. Това трябва да постигне човек. И така той ще „прескочи” пропастта, която лежи между „нещо от нещо” и „нещо от нищо”. Това трябва да достигнем.

Всичко, което имаме, включително и големия свят, духовните светове, разбиването, келим, приятелите, всички средства и целия метод са предназначени само за да поправим ние нашето възприятие на реалността и да видим, че освен единствената сила, няма нищо – дори и аз.

Моето обкръжение е формирано по такъв начин, за да ми помогне да постигна обединение. Аз винаги стоя пред Твореца и няма нищо между нас. Така човек трябва да усеща действителността в неговото възприятие. Баал аСулам пише за това в „Шамати”, статия 67:

Този, който мисли, че мами приятеля си, всъщност мами Твореца, тъй като освен тялото на човек, само Творецът съществува. Това е защото в същността на творението човек се нарича „творение” само по отношение на себе си. Творецът иска той да чувства, че той е отделна реалност от Него; но освен това, „цялата земя е пълна с Неговата слава”.

Следователно, когато човек лъже приятеля си, той лъже Твореца; и когато натъжава приятеля си, той натъжава Твореца. Поради тази причина, ако човек свикне да говори истината, това ще му помага по отношение на Твореца.

Ако човек напредва към разкриване на обединението, тогава той вижда всичко като средство, което му помага да разкрие единствения Творец. Написано е „Стани, Творец, и Твоите врагове ще се разпръснат”. С други думи, човек вижда, че всички проблеми не го безпокоят наистина, а че те са келим, средства. Свързвайки ги в едно цяло, вътре в тях той разкрива светлините, докато те всички се слеят в една проста светлина.

От урок по статия на Рабаш, 10.02.2011

[34968]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed