Молитвата е съд над самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как се прави „вътрешно разпространение“ и какво трябва да прави човек през деня за него?

Отговор: Поправянето се прави за сметка на действие, което се нарича „молитва”. Молитвата е разкриване на истинско желание, търсещо напълване.

Тази работа се нарича „моля се”, което се превежда като „осъждам сам себе си”, да изясня своята вътрешна същност: кой съм аз, какво искам, правилни ли са желанията ми или не и кога действията ми ще бъдат подобни на действията на праотците, т.е. моите желания да бъдат подобни на тези, които кабалистите са описали в молитвеника.

Това съвсем не е просто. Молитвеника е бил създаден от кабалистите, мъдреците от Великото Събрание, които са се намирали на най-високото духовно стъпало. Те са ни оставили молитвеника, за да ни служи като пример – какво трябва да постигнем в своите желания.

Молитвата може да бъде само за съединение, така наречената „обществена молитва”, „молитва на мнозинството”. Няма за какво друго да се молим, защото всички негативни събития и въобще всички проблеми, които се разкриват в света, ако се разкрие истинската им причина, става ясно, че се случват поради недостиг на съединение. Тъй като съединението – е Твореца, това е Неговото свойство. Затова ние трябва да мислим само за съединение.

Съединението се отнася до всички хора в света, и мъжете и жените. В крайна сметка всички трябва да се обединят заедно в една глобална система – обща душа Адам Ришон. И когато се уча, съдя, мисля, питам, отговарям – в действителност аз решавам едно единствено нещо: Ще преведа ли аз тази система към съединение. Тъй като чрез такова съединение ние поправяме всичко.

А освен тези мисли по време на обучение и желанието това да се случи – няма никакви други средства за поправяне. Всичко останало – само разваля. Или едното или другото – по средата няма нищо. Всички наши действия носят или поправяне или вреда. Дори ако ти за няколко мига си седял, без да правиш нищо, то през тези мигове е изминало време, което си пропуснал и не си го използвал за поправяне – а значи, че си повлякъл разрушение!

Затова в нас постоянно трябва да живее желание за всеобщо съединение – нашето „вътрешно разпространение”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36515]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: