Издига ме само светлината

Работата в група отнема много време, затова човек може примерно да отчита, доколко желанието за отдаване му става по-близко, по-разбираемо, реално и необходимо.

Малко по малко човек разбира, че в крайна сметка трябва да стигне до това, че именно отдаването е духовно, че Творецът е силата на отдаване и любов. Очевидно, алтруистичното намерение лишма, откъсването от себе си – точно това е целта.

Човек все още не знае какво е това – още не осъзнава, че действително е способен да го постигне. Разбира се, той не го иска и все пак играта изгражда в него още по-сериозно отношение към отдаването.

Именно по този начин растем – подобно на децата. Първо, детето играе на възрастен, а после постепенно съзрява – и ето, че трябва да се отнасяме към него като към голям, като към изградена личност с оформени желания, като към човек.

И така, от естественото желание за наслаждение, преминаваме към игра на отдаване – забавлявайки се, привличаме светлината, връщаща към Източника. Той ни води към реализацията, към желанието за отдаване и тогава разбираме, че целият този процес се осъществява чрез няколко фактора.

Не осъзнаваме достатъчно тяхната сила – и това също е направено нарочно, за да не избягаме то тях.

Всъщност, обкръжението е Малхут на света на Безкрайността, системата от души. Колкото по-високо ценим обкръжението, толкова по-ясно проявяваме своето включване в тази система. Ние участваме в живота на другарите с всички сили, защото никога няма да се издигнем поединично – това ще направи само силата отвън, силата на светлината, която човек привлича чрез обкъжението.

Светлината ми въздейства дотолкова, доколкото извисявам в очите си ценността на обкръжението. При това, самото обкръжение няма нищо свое. Другарите просто говорят за отдаване, нямайки зад душата нищо, освен думи. Но ако човек приема техните разговори като истински – това е достатъчно. Играта на „сякаш” привлича върху него светлината, връщаща към Източника, свойството отдаване, Твореца.

Като цяло, ние преминаваме през три състояния:

1. Егоистичното намерение ло-лишма, в което постигаме своя егоизъм. Доста сложно състояние, което вече не е откъснато от духовното. Защото можеш да разпознаеш егоиста в себе си, само в светлината на отдаването.

2. Процесът на преход към алтруистично намерение, в хода на който играем важността на духовния свят.

3. Духовното състояние лишма, когато свойството отдаване вече царства в нас над свойството получаване.

От урока по статия на Рабаш, 22.02.2011

[36049]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed