В духовното няма лесни учебници

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между въздействието на „Зоар” върху човека, притежаващ духовно постижение и върху онзи, който все още не е постигнал духовното?

Отговор: „Зоар” въздейства съгласно духовното стъпало на човека – като разликата между това, как малкото дете  и големият учен биха чели книга по физика.

Все още непостигналият духовния свят чете, но не разбира описаното. И няма книги, които могат да обяснят духовния свят на неговото ниво, в неговите свойства. За него, духовният свят е анти свят, който може да бъде разбран само в степента на вече придобитите свойства за отдаване и за любов.

Затова, с кабала се занимаваме не, за да разберем духовния свят, а за да придобием неговите свойства. Защото, ако човек желае да намери тези свойства, тогава занимавайки  се, предизвиква в себе си тяхното постепенно проявяване. Това явление се нарича „сгула”.

А в степента на придобиването на духовните свойства, започва да усеща и разбира написаното в кабалистичните книги – и тогава тези книги стават за него учебник и пътеводител в новия духовен свят.

Ето защо, няма смисъл от „Учението за Десетте Сфирот”, написано от великия кабалист Баал а-Сулам да се прави облекчена версия за начинаещи. Защото, така или иначе, няма да разберат написаното, а трябва да използват текста за придобиване на свойствата отдаване.

Няма смисъл кабала да се изучава като физика – това отклонява от поправянето. А предмет на изучаването е самия човек, защото всички светове се намират в нас и светлината се разкрива в нас. Главното е да се привлича светлината.

Има дори такива, които не са постигнали висшия свят, но пишат допълнения и коментари към „Учението за Десетте Сфирот” (ТЕС). Но как е възможно това, ако сам, човекът не разкрива тези допълнения в духовния свят, а прави предположения за тях в своя земен разум. Как можеш да пишеш за непостигнатия от теб свят?!

Но работата е в това, че на онзи, който още не е постигнал висшия свят, му е необходим източник на светлината – първоизточник, написан от вече постигнал  целия висш свят, за да мога от тази книга да получа поправящата светлина.

А тези, които без постижения пишат коментари на ТЕС, го свалят от нивото на духовната сила до земна наука. А аз – напротив, не трябва да се успокоявам, че разбирам ТЕС, а да осъзнавам, че нищо не разбирам от него, но той ми дава поправящата сила и  постепенно усещам върху себе си нейното въздействие.

Според степента на поправяне, в поправените желания, усещам мъдростта. Когато светлината Хасадим и светлината Хохма се обличат в моите поправени желания – това означава, че знам. Както е казано: „И познал Адам  Хава, своята жена” – от връзката, от съединението.

Затова, ученето от коментарите не помага. На мен ми е необходим първоизточник –  най-силният, който е способен да ми даде светлината. Защото, самият аз съм предмет на изучаването и цялата мъдрост ще се разкрие в мен.

По време на уроците, Рабаш не отделяше голямо внимание на обясненията. Той съвсем малко обясняваше, за да можем повече да се съединяваме с текста, искайки светлината, връщаща към източника.

Тогава имаше две групи – групата на Рабаш и тази на Гилел. Ние излизахме от урока „празни”, а от групата на Гилел, хората излизаха „напълнени” с разбиране.

Изучаването на кабала е „сгула” – „чудесно свойство” на светлината, а не източник на знания. Знанието се появява със светлината. Не е необходимо да мислиш –  светлината те напълва със знание, в степента на подобието ти с нея при отдаването.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.02.2011

[35508]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: