В духовното няма забрава…

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед втора”, п.203: … По такъв начин, страхът се съдържа в двете страни, в страната на доброто и на любовта, и в страната на строгия съд, и ги включва в себе си.

Ако страхът се съдържа в страната на доброто и на любовта, то такава любов е съвършена, както би трябвало. … Защото няма любов, ако тя не е от двете страни, тоест – ГАР и ЗАТ на Бина.

И любовта на тези две страни не е съвършена, ако във всяка от тях не присъства страхът. Така, както не може да има Хохма без Бина, тоест любов без страх.”

Тук се обяснява завършването на цялата наша работа: как да постигнем любовта в келим/желанията за отдаване, а после, дори в получаващите келим. Всъщност, това вече е пълното поправяне на творението в Малхут, която се съединява с Бина, дотолкова, че достига Кетер, когато отдаването й е свършено във всичките нейни келим.

Въпрос: Какво е страх?

Отговор: Страхът е първата заповед, тоест първото поправяне, през което трябва да преминем, – тревогата и страхът на човека: способен ли е да постигне отдаването на Твореца. Именно това е страхът: ще постигна ли това, способен ли съм да го направя, ще го пожелая ли някога? Тогава човекът има работа.

По правило, нашата работа е насочена към съхраняване на постигнатото. Баал а-Сулам пише за това (писмо № 2, 1920 г.): „Мъдростта идва само с опита, а аз ще те посъветвам да пробудиш трепета вътре, преди охлаждането на любовта между нас, макар разумът да отрича такъв поглед върху нещата. Все едно – затруднявай се. Ако някой има възможност да добави любов, а не я добавя, това също ще бъде сметнато за дефект. Подобно нещо се случва, когато човек дарява другаря си с голям подарък. Любовта към другаря, разкриваща се в момента на самото действие в сърцето на получаващия подаръка, не прилича на любовта, която остава в сърцето при завършването на действието. Ден след ден, тя се охлажда и може да се стигне до пълно забравяне за дара на любовта. Затова човекът, получаващ подарък, е задължен да измисли трикове, за да гледа всеки ден с нови очи”.

Духовното е изградено върху това, че не забравяме и всеки път съхраняваме същото въодушевление, което сме постигнали – само го разширяваме все повече и повече.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 13.02.2011

[35207]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: