Всички мои ходове са записани

От урок № 2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Ние преживяваме хиляди различни състояния. Доколко е важно да ги протоколираме, да ги записваме, за да преминаваме през всеки етап с пълно осъзнаване?

Отговор: Това е много добър въпрос. В началото на моя път, аз също го зададох на учителя си: трябва ли да протоколирам всички свои състояния? „Днес се чувствам така, отнасям се към другите еди – как си”. Струва ли си да се записва всяко състояние: аз, отношението ми към себе си, моето отношение към другите, доколко разбирам себе си, как се осъзнавам в този свят и самия свят. Струва ли си да определя, например десет позиции и веднъж на ден или на няколко дни, наблюдавайки как се променят състоянията, да се опитвам да ги фиксирам?

Учителят отговори, че през началния етап си струва да се прави. Това помага на човека. Например, гледам назад и виждам, че вече съм преживявал нещо подобно – и няма нищо страшно, излязъл съм. Или използвам записите за в бъдеще.

Доколко това помага за самия напредък? Връщането към всички детайли, така или иначе не е възможно. Защото вие се намирате в следващото състояние и не можете да се чувствате в миналото – вие, един вид не го разбирате, защото това е напълно различен човек.

Слизайки отгоре надолу, ние се спускаме по 125 стъпала и в нас влизат стотици милиарди решимот, т.е. информационни данни. Всяко решимо е състояние, включващо в себе си всички светове, всички вселени, всичко взето заедно.

И когато в мен работи този информационен ген, това решимо, аз мога да усещам, да мисля само, изхождайки от него. Когато решимо изчезне, така и аз – както след натискане на клавиша Delete – не знам и не разбирам нищо. Възниква ново решимо и аз действам съгласно него.

Ние представляваме система, която постоянно усеща възникващото в нея решимо – информационният ген. И ние преживяваме този ген. Последователността на тези гени предизвиква в нас усещане за живот, течение, движение.

Затова, намирайки се днес в някакво състояние и четейки за миналите си състояния – със седмична или двуседмична давност, можете изобщо да не ги разберете, защото не ги преживявате сега. Опитайте.

Но това е полезно макар и само, за да разберете, че дори не разбирате самия себе си.

От 2-рия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34148]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: