Entries in the '' Категория

Под валяка или в инкубатора?

По духовния път ни чакат немалко проблеми, защото духовното развитие протича въпреки нашето желание и стремеж към състоянието, противоположно на нас. Затова, трябва по някакъв начин да „преработим” себе си.

И това е напълно осъществимо – посредством мъдростта, която придобиваме по време на обучението и криещата се в него възможност да привличаме светлината. Така че ние имаме нужните средства и инструменти. Именно по този начин напредваме.

Във вестника „Народ”, Баал а-Сулам пише:

„Всички животни изцяло разчитат на природата –  не са способни да я развият в някаква посока или да си помогнат без нея”.

Те напредват инстинктивно – в зависимост от това, как се променят отвътре, съгласно вътрешните и външни команди на Природата. Всички нива – неживо, растително и животинско – са се движили напред в течение на историята.

Например, за 15 милиарда години дори неживата природа е претърпяла изменения. Това се отнася още повече за растителния и животинския свят, който се е развивал и видоизменял. Човекът на свой ред е започнал да се развива почти последен, в продължение на 100-200 хиляди години преди нашето време. Така природата води света напред.

В своето развитие, човешкото общество отново ще премине същите стъпала: неживо, растително, животинско и човешко – но вече на човешкото ниво. И отново човекът напредва инстинктивно – подтикван от природата, той принудително преминава от състояние в състояние. В историята виждаме как внезапно се „възпламеняват” народи, извършвайки революции и разпространявайки преобразования.

Именно по този начин се развиваме, докато накрая, в човека не израсне Човекът. Това ниво се проявява в човечеството пред очите ни и то се различава от предишните по способността си да вземе закона за развитие в свои ръце, да се уподоби на Твореца, да се издигне над природата и да я ускори.

Природата ни развива с определена скорост до края на шестхилядния период, прилагайки „валяка на развитието” по пътя на страданията. А Човекът взема тези сили в свои ръце и се развива по-бързо, според собственото си желание.

Той не вижда зло в закона за развитието, а в желаното благо и така реализира себе си като Човек, подобен на Твореца. Той взема пример от Твореца, учи се от онова, което Творецът извършва в творението и желае да постъпва по същия начин.

В един момент хората са изучили процеса за излюпване на пиленца, научили са се да правят инкубатори и постигнали развитие, съответстващо на техните нужди. В резултат на това, всеки ден имаме необходимото количество яйца и не зависим от закона за развитие на кокошките.

Точно така трябва да постъпим и със себе си. Затова, Баал а-Сулам продължава:

„Друго нещо е човекът, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чудесното свойство на тази сила, той се освобождава от оковите на природата и я развива. Неговата функция е да проследи действията на природата и да извършва своята работа по същия начин – като нея”.

А както знаем, „природа” (הטבע) според гематрията – това е „Творецът” (אלו-הים).

„Човекът не се надява да получи от нейните ръце излюпилите се пиленца, чакайки кокошката да измъти яйцата, а си прави инкубатор, който загрява яйцата и излюпва за него пиленцата – подобно на истинска кокошка”.

Освен това, в статията „Мир в света”, Баал а-Сулам пише:

„В процеса на развитие действат две власти:

  • Едната е „властта на небесата”, гарантираща връщане от всичко лошо и вредно към доброто и полезното, но „в своето време” – по тежък и продължителен начин, когато „обектът на развитие” изпитва болка и ужасни страдания, намирайки се под „валяка на развитието”, който го мачка с невероятна жестокост.
  • Другата власт е „земната”, представляваща хората, които са взели в своите ръце властта на земното развитие. Тъй като е по техните сили напълно да се освободят от оковите на времето, те значително ускоряват настъпването на финала, т.е. окончателното съзряване и поправяне, което се явява край на развитието”.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36469]

Светът е в очакване на твоята присъда

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се стараем да доведем света до обединяване, когато виждаме в него толкова оръжия и подготовка за война?

Отговор: Трябва да правим онова, което зависи от нас. Вярно е, че светът е стигнал до застрашително състояние и бързо се приближава до неприятни събития. Но въпреки това, той остава разделен на лагери и никой не е готов да се откаже доброволно от своите интереси, дори пред очевидната опасност от взрив.

Всяка страна защитава себе си и води протекционистка политика, опитвайки се да се отдели от всички. А такава тенденция ще доведе до война. Защото, никой не иска да се съединява с другите и да се съобразява с чуждите интереси. Това е като детските игри, в които се сблъскват малките горделивци. Проблемът е, че всеки е въоръжен със смъртоносно оръжие.

Необходимо е да приемем това като условие, заложено в общата душа, която се нуждае от поправяне и да се опитаме да предизвикаме поправянето на всички тези явления. Всичко, което виждаме в света, трябва да възприемем като свидетелство за това, че нашата работа не е достатъчна.

Всички останали хора са лишени от свободата на избора и от способността да разбират ставащото. Така че, как биха могли да поправят нещо? Те биват управлявани свише. А ние трябва да направим така, че накрая, на световните везни, да натежи чашата на оправдаването, вместо чашата на вината. И този избор е само в нашите ръце.

Всички останали хора не са виновни за нищо. По тяхното състояние виждаме само резултатите. По това, как се отделят един от друг, може само да се види, доколко бързо се разкриват неизправностите, заложени в природата, в сравнение със скоростта, с която от своя страна добавяме поправяне. Много закъсняваме!

Онзи, на когото е дадена свобода на избора и на когото показват колко светът продължава да се накланя към чашата на вината, трябва да си даде сметка за това, което прави. Както е написано: „Човек трябва винаги да види себе си наполовина грешник, наполовина праведник” и ”изпълняващият добро дело – склонява целия свят към оправдание ”.

А къде са нашите „добри дела”?! Очевидно е, че сме способни да направим много повече, отколкото правим. Ако видиш, че в света проблемите стават все повече – това директно ти показва – а и на всички нас, че не сме постигнали съединението, разпространението, единството, самоанулирането, поръчителството, които сме задължени да постигнем. Да се надяваме, че ще се събудим – а и всички наши другари по целия свят…

Необходимо е хубаво да помислим за това, защото състоянието е много опасно – и всичко зависи от нас. Обръщам се към всички, които чуват и се присъединяват към нас по целия свят. Само ние, нашата мисъл за съединяване може да поправи света и да не позволим на това състояние да се разшири дотолкова, че той да започне да влиза в конфронтация и в колапс.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 27.02.2011

[36501]

Да зачена себе си в себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да си представим нашето общо кли? Какво представлява групата вътре в мен?

Отговор: Групата вътре в мен е място, в което се намира Твореца. Той е организирал в мен такова място. Затова аз идвам в група, уж при другари, а всъщност във вътрешното ми усещане за „място”. И ако бъда свързан с него, то ще ми послужи като майчина утроба, ковчег, място за укритие, спасение, защита.

Тази група се намира вътре в мен. И аз само погрешно я възприемам извън себе си, както и цялото възприемане на реалността. За да започна да усещам явно истинската реалност, аз съм длъжен да подтисна гордостта си, независимостта си, величието, за да се разтворя в групата, в ковчега, в майчината утроба. И тогава ще разкрия Твореца – на своето първо духовно стъпало като духовен зародиш.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 27.02.2011

[36480]

Молитвата е съд над самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как се прави „вътрешно разпространение“ и какво трябва да прави човек през деня за него?

Отговор: Поправянето се прави за сметка на действие, което се нарича „молитва”. Молитвата е разкриване на истинско желание, търсещо напълване.

Тази работа се нарича „моля се”, което се превежда като „осъждам сам себе си”, да изясня своята вътрешна същност: кой съм аз, какво искам, правилни ли са желанията ми или не и кога действията ми ще бъдат подобни на действията на праотците, т.е. моите желания да бъдат подобни на тези, които кабалистите са описали в молитвеника.

Това съвсем не е просто. Молитвеника е бил създаден от кабалистите, мъдреците от Великото Събрание, които са се намирали на най-високото духовно стъпало. Те са ни оставили молитвеника, за да ни служи като пример – какво трябва да постигнем в своите желания.

Молитвата може да бъде само за съединение, така наречената „обществена молитва”, „молитва на мнозинството”. Няма за какво друго да се молим, защото всички негативни събития и въобще всички проблеми, които се разкриват в света, ако се разкрие истинската им причина, става ясно, че се случват поради недостиг на съединение. Тъй като съединението – е Твореца, това е Неговото свойство. Затова ние трябва да мислим само за съединение.

Съединението се отнася до всички хора в света, и мъжете и жените. В крайна сметка всички трябва да се обединят заедно в една глобална система – обща душа Адам Ришон. И когато се уча, съдя, мисля, питам, отговарям – в действителност аз решавам едно единствено нещо: Ще преведа ли аз тази система към съединение. Тъй като чрез такова съединение ние поправяме всичко.

А освен тези мисли по време на обучение и желанието това да се случи – няма никакви други средства за поправяне. Всичко останало – само разваля. Или едното или другото – по средата няма нищо. Всички наши действия носят или поправяне или вреда. Дори ако ти за няколко мига си седял, без да правиш нищо, то през тези мигове е изминало време, което си пропуснал и не си го използвал за поправяне – а значи, че си повлякъл разрушение!

Затова в нас постоянно трябва да живее желание за всеобщо съединение – нашето „вътрешно разпространение”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36515]

Вървящ „В сянката на Твореца”

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Да се развиваш – значи да се променяш

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как може да се  ускори темпа на  развитие на групата?

Отговор: Яйцето, например, не може да се излюпи по-рано от необходимото време. То се отнася към животинската природа и се подчинява на строгите закони на нейното развитие. Навремето хората наблюдавали кокошката и се научили да създават оптимални условия за отглеждането и в инкубатор.

За разлика от това, ние трябва не само да вземаме пример от природата, а с помощта на нейните сили  да можем да ускоряваме развитието си и да променяме качеството му. С други думи, става въпрос за това как възприемаме.

Защото нашето развитие не се ограничава с прокарване на коловоз: усилвам няколко пъти собствените свойства и толкова. Работата е там, че трябва да променя себе си, да се преобразя в противоположност.

И за това са ми нужни вспомагателни сили, които, за начало, ще ми дадат да осъзная важността на тези промени. Ако в процеса на духовното израстване от нас не се изискваше да се променяме – кой щеше да е против? Кой не иска да расте? Даже яйцето иска да стане пиле, а пилето иска да стане голямо. Това е закон.

Но ако се променям от свойството на получаване към свойство на отдаване, получаването няма да ми помогне да достигна отдаването, то само ще сформира в мен отрицателно отношение към мен самия. Тогава в получаването ще усещам зло, ще го възненавидя и ще поискам да се променя в противоположност.

Излиза, че за да се развивам, аз съм длъжен да си създам среда, тоест такива условия, които ще ми помагат постоянно да осъзнавам текущото си вътрешно състояние като лошо за мен, за да поискам да изляза от него, да се променя.

Моето развитие се състои не в това, че раста, а в това, че се променям. Аз не съм длъжен от малък да стана голям, длъжен съм да стана подобен на Твореца, да приема противоположна форма. И затова се уча от Твореца на онези свойства, които трябва да придобия. А след това изграждам обкръжение, което ще ми помогне да възприема тези свойства като желателни, а текущите ми свойства като нежелателни, лоши и вредни. Постъпвайки по този начин, аз действително създавам „парник”, който ще ме отглежда правилно.

По този начин, аз работя с двете противоположни форми на природата: с природата на получаването, свойствена на този свят и с природата на отдаването, силата на светлината, свойствена на бъдещия свят. Аз формирам такава среда, която ми помага да променя ценностите, да осъзная, че моите днешни ценности са лоши сравнени с духовните ценности, които ще придобия утре. Само в такава степен аз ще мога да се развивам.

Тук е необходимо не просто да „подгрявам” текущото състояние, a то трябва постоянно да застава пред мен в контраста на днешните и утрешните свойства, показвайки направлението, към което трябва да се променям и да повишавам важността на тези промени. Тогава ще поискам да стана „голям” не в получаването, а в отдаването. Осъзнавайки текущото състояние като лошо и вредно, аз ще се радвам да се разделя с него.

Накратко казано, трябва да си създадеш всички условия. Ние трябва да работим не над себе си, а над обкръжението, над „парника”, над „инкубатора” и той ще ускори нашето развитие. Тогава ние ще достигнем желателното състояние не в края на зададения ни период от шест хиляди години, преминавайки през пътя на страданията под въздействието на силите на природата, на „валяка на развитието”, а ще стигнем по-рано – по лесния, приятен, желателен път, в най-кратки срокове.

От урока по статията на Рабаша, 27.02.2011

[36461]

Кабалистите – за Тора и за Заповедите, ч.37

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

613 (ТАРЯГ) съвети и 613 указания

Ние трябва да изпълняваме Тора и Заповедите, тъй като (точно заради това, защото) това трябва да ни “пречисти“ (а не заради получаване на възнаграждение в този или онзи свят, или защото така е указано от Твореца). “Чистота“ означава изчистване от “желанието да се получава за себе си“, което се нарича “мръсотия“ (нечистота), защото то е противоположно по свойства на Твореца, който целият е (свойството) отдаване.

И затова, докато не очистим своите съсъди, е невъзможно да им дадем хубаво (висше) напълване (усещане за вечност и съвършенство), тъй като всичко, което се намира в мръсен съсъд (по закона за подобие на свойствата) се разваля.

Затова на нас са ни нужни правилните съвети (на кабалистите, които вече са преминали по пътя на поправянето), които биха ни помогнали да пречистим своите съсъди (егоистичните желания), което се нарича кашироване (пригодност) и подготовката, за да можем да получим всичкото добро и наслаждението (приготвено ни при разкриване на Твореца).

Затова и са ни дадени 613-те заповеди (указания), наричани на езика на Зоар “613 съвети“. Които ни съветват, как да изчистим своя съсъд (нашите желания, а човекът представлява именно съсъд на желания) от нечистотите на егоистичното получаване.

Както е написано в предисловието на книгата „Зоар“ (стр. 242): Заповедите на Тора на езика на Зоар се наричат “пкудин“ (вложения), а освен това се наричат също и “613 ейтин“ (съвети, указания). И разликата между тях е в това, че във всяко поправяне съществуват лицева и обратна страни. Времето за подготовка се нарича “обратната страна“, а времето за постигане (получаване) – “лицева страна“. И съгласно с това в Тора има разделение на “да направим“ и “ще чуем“.

И когато човек изпълнява Тора и Заповедите като “изпълняващ Неговото слово“ (поправящ своя егоизъм) до тогава, докато се удостои да чуе, заповедите които се наричат 613 ейтин (съвети), и това е обратната страна. А когато се удостоява да чуе “гласът с Неговите слова“ (свойството отдаване в себе си), то 613-те заповеди стават пкудин, от думата пикадон (влагане, усещане за светлината в себе си).

Рабаш. Шлавей Сулам. „Святост и чистота в работата“. Статия 28, 1991 г.

[36431]

„Крачките на Машиаха (Месията)”

Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36082]

В орбитата на Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато, по време на четенето на книгата „Зоар” възнамерявам да привлека светлината, връщаща към източника, чувствам различни вътрешни реакции. Това нещо реално ли е или засега, все още е моето въображение от този свят?

Отговор: Засега, все още усещаме психологическите, а не духовните състояния, предизвикани от промяната на желанията. Все още нямаме сила на екрана, за да можем да работим над нашите желания, обръщайки ги в отдаващи – да извършат действия за отдаване.

Занимаваме се с кабала на най-външния слой на реалността, даден ни в усещанията. Но вътре съществуват много състояния, светове, стъпала, на които също се намираме – включително до нашия корен в света на Безкрайността. Но засега, все още ни е разкрито само повърхностното желание, заедно със случващите се в него явления.

Това е част от истинската реалност, но не в нейния същински вид, а във външната форма на нашия свят – във външната обвивка.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36418]

Хранейки се с духовния бульон

МАКВъпрос: В чии ръце трябва да бъдат средствата за масова информация, за да повлияят положително на хората?

Отговор: Управлението на средствата за масова информация (СМИ) трябва да бъде в ръцете на правителството (Санедрина, Събранието на мъдреците -кабалисти), което знае каква трябва да бъде поправената форма на човека по отношение на цялото общество, и по тази причина, явяваща се най-оптимална за самия него. Съдържателите на СМИ трябва да знаят към каква цел водят човечеството, тъй като в техните ръце е най-мощното средство за влияние върху хората.

Няма друго средство за влияние на човечеството, освен средствата за връзки. По никакъв друг начин не ще достигнеш до всеки човек. Неговото мнение се определя не от това, на което някога се е учил в училище или в университета, а от тази информация, с която СМИ го хранят всеки ден. Затова този, който управлява интернет и получи власт над повечето от неговите канали, той ще получи власт над целия свят.

С помощта на СМИ, обществото може да бъде подготвено към каквото си искате, защото оттам хората попиват всичко. СМИ създават информационна среда, от която се храни цялото човечество. Всички 7 милиарда хора се варят в този „бульон”, запълващ връзките в интернет, а в резултат е видно какво става с тях. Затова трябва да знаем как да ги варим и с каква цел, за да направим това с добри намерения, а не за печалба.

В интернет на бъдещето, единството ще управлява, именно затова той е създаден. Единство, в което всички са съединени заедно и зависят един от друг за добро, всички ще се „присъединят към доброто” – всички между себе си и в цялата тази обща система.

Ти не можеш да се съединиш с всички в лоша форма, по този начин ти ще повлечеш към разрушение. А съединявайки се посредством добри отношения ние не само създаваме добра система, с добри отношения и щастлив живот, но и се издигаме на друго ниво на съществуване, към вечността – присъединяваме се към висшата сила, издигаме се във висшето измерение вътре в тази мрежа, от нивото на виртуалността към духовното ниво.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 24.02.2011

[36420]

Колко може да даде един ден учене

Въпрос: Как правилно да разпределяме времето си? Колко време да посвещаваме на семейството, разпространението и ученето?

Отговор: Невъзможно е да се определи точната мярка. Всеки отделя време за това, в съответствие със своите възможности и желание..

В историята има пример за ученик за един ден. Така и го наричали Бар Би Йома. Той бил селянин и работел на полето. Три месеца пътувал от своя дом до Йерусалим, за да изучава само един ден Тора, а след това отново три месеца пътувал обратно към дома. В негова чест и днес съществува обичай да се учи Тора в един особен ден в годината.

Всичко зависи от това, колко време има човек. Нашите уроци и телевизионни предавания са достъпни 24 часа в денонощието – както по телевизията, така и на сайта в Интернет, а учебни кампуси са отворени в цялата страна.

Такова сериозно обучение действително дава ефект. А ако можете, добре е допълнително да прослушвате нашите уроци – по време на пътуване или когато ви се предоставят други възможности. Но само учебният курс изгражда основите на науката кабала в стройна система и нищо друго не може да го замени.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 04.01.2011

[36434]

Как да овладеем програмата за управление на Твореца

Науката кабала ни учи как да преминем от материалния свят в духовния, от сегашното възприемане на реалността към истинското. Необходимо е да обясним на себе си, че възприеманата сега от нас действителност е илюзорна, временна и случайна, че е зависима от нашите вътрешни свойства. Те само ни се струват стабилни, но всъщност се поддават на изменения, поправяния и преобразования.

Да кажем, си получил компютър и ти се струва, че той няма никакви допълнителни функции освен тези, които има. През цялото време гледаш една и съща картина, защото нямаш други. В един момент идва специалист и ти казва: „Виж каква клавиатура съм ти донесъл, опитай се да работиш с нея”. Започваш да натискаш клавишите и неочаквано откриваш много нови неща за себе си.

Пред теб се появяват картини, в които виждаш самия себе си. И ето, че влизаш в тях и започваш да програмираш света, в който живееш. Всъщност даваш команди и всичко около теб се променя.

Тогава започваш да научаваш, че светът функционира съгласно определена програма, наречена Творец. Но в степента, в която се уподобяваш на Него, към теб постепенно преминават Неговите командни функции.

А след това, стигаш до състояние, когато вземаш в свои ръце тази клавиатура – с всички команди и програми, съдържащи се в нея, с всичко случващо се, и всъщност със собствената си съдба.

И така, картина след картина, започваш правилно да подреждаш тези кадри, които постъпват към теб и всяка минута се сменят. Сега вече можеш сам да планираш какви да бъдат, както е казано: „Исраел е по-високо от звездите и знаците на успеха”.

Внезапно виждаш, че предишният живот е останал някъде назад и вече си се придвижил далеч напред от онази първа картина. Осъзнаваш, че не се намираш в нея. Но къде си сега?

Откриваш, че се намираш в някаква реалност и си въвлечен в нея – програмираш я и тя все повече и повече ти се разкрива, а ти се намираш извън времето и пространството, извън предишното възприемане на реалността и твоето животинско тяло вече не съществува.

Намираш се в усещането, че целият свят на материята е изчезнал, защото и по-рано не е съществувал – просто така си го усещал в онзи първи кадър. Именно затова, нашият свят се нарича „измислен свят”. А науката кабала ни учи, как правилно да приемаме реалността – или как да разкрием Твореца.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 04.01.2011

[36375]

От думи към истински чувства

каббалист Михаэль ЛайтманУчението на кабала притежава особено свойство. Светлината, тоест силата на поправяне, която се съдържа в кабалистичните текстове, възвръща човек към Източника.

Светлината е вътрешната същност на метода и затова науката кабала се нарича вътрешната част на Тора. Когато я изучваме, ние пробуждаме вътрешната светлина, скрита в учението, в групата и в нашите взаимовръзки. Тази сила наистина изгражда връзката между нас, носейки желани промени за всеки човек. В резултат, намерението за отдаване идва да замести егоистичното намерение над всички желания на човек.

Заедно с групата човек непрекъснато мисли за състоянието, в което се намира по време на подготовката за ученето, а по време на самото учене той изисква промени посредством поправящата светлина. Това е всичко, което му е необходимо. Само такъв вид подготовка се докосва до неговия свободен избор, единственото свободно действие в живота му в този свят и по цялата стълба от духовните стъпала.

Затова най-добре е да се фокусираш върху това възможно най-много, да говориш за това със себе си възможно най-много и по този начин да разграничиш всички детайли, за да станат по-ясни и прочувствени. Така те най-накрая ще ни позволят да се отделим от думите и да преминем към чувствата и вътрешното разбиране. Тогава всичко това ще заживее вътре в нас като изключително важна основа на битието, единственото нещо, за което трябва да се грижим. Всичко друго само ще си дойде на мястото.

Тогава аз ще видя, че целият ми живот и целият живот на света се върти около тази ос, за да доведе всеки към този решителен момент – всеки човек в съответствие с корена на неговата душа, с повече или с по-малко мощ. Целта на Твореца е да доведе всеки един до тази точка.

Без значение какво съм получил от раждането или какво съм постигнал до сега, това ми е било дадено свише. Но сега, бидейки в група, аз трябва да издигна важността на целта – отдаване и сливане с Твореца. Това се прави посредством учене в правилното обкръжение, където аз изисквам светлината, „чудесното свойство”. Ако човек не спира да мисли за това, тогава той осъзнава, че неговият живот е максимално ефективен.

От урок по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36261]

Ние ще построим нашия духовен свят

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Стигнах до заключението, че пътят на кабала е неестествен процес. Като пример, можем да вземем най-близкото до природата действие – раждането на човека. След 9 месеца бременност, чрез процеса на раждане, бебето се появява на бял свят.

Според мен, кабала предлага в този случай да се направи цезарово сечение, съкращаване на пътя или неестествено вмешателство в естествения процес. Прав ли съм или не?

Отговор: Избрал си много сложен пример. Този въпрос засяга свободата на избора, която се състои в това, че „няма никой освен Него” и „ако не аз на себе си, то кой на мен”.

Необходимо е да преминем през определен процес на развитие. И ако следваме програмата на природата, без каквото и да е лично вмешателство, тогава ни предстои да преминем този процес по пътя на страданията в продължение на 6000 години.

Какво означава вмешателство от страна на науката кабала? Възможно ли е кабалистите да са ни предали тези знания, въпреки програмата на Твореца, за да направят нашето развитие по-леко? Погледнато по този начин, това като че ли е срещу замисъла на висшата сила.

Но ако цялата наука кабала, която те са ни предали, също се явява част от програмата на природата, излиза, че Творецът има две програми? Да, Творецът има две програми.

Но ти не можеш да постигнеш духовния свят без реализирането на науката кабала. В противен случай, ще идеш в него като животно, а не като човек. Затова, ще ти се наложи да изучиш целия този процес, но по естествен начин.

А това означава, че с помощта на обкръжението и на съветници, наричани кабалисти, организираш за себе си среда, в която ще можеш да се реализираш като човек и ще напреднеш към духовността, посредством собствения си свободен избор. Ти всъщност, сам устройваш и изграждаш духовния свят и вече няма да напредваш в живота като неживо, растително и животинско ниво на развитие.

Защото в нашия свят живееш без най-малкото разбиране за това, къде се намираш. Сутрин ставаш и в теб възникват различни подбуди – знаеш, че си свързан с определени задължения. Но тук няма ни най-малка част от твоя избор – дори не знаеш как се случва това с теб.

А кабалистите желаят да те приведат в състояние, когато ти, сам да можеш да избереш реалността на съществуване и да бъдеш на върха, вместо Твореца – за да съумееш да построиш духовния свят. Защото духовният свят няма форма и не съществува в готов за човека вид – ти го построяваш сам.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 28.12.2010

[36363]

Да чуем Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: (Идан, 11-годишен): Ако Творецът е разговарял в Библията и в Петокнижието с хората, защо сега не разговаря с нас? А ако Той разговаря с нас, с днешното поколение, то как да разберем за това?

Отговор: Творецът разговаря постоянно с теб, но ти не го чуваш. Той живее в твоето сърце и се обръща към теб, но ти не искаш да разкриеш сърцето си!

Той чука на твоето сърце като на врата, но ти не Му отваряш, защото не чуваш почукването Му, липсва ти слух, Бина, свойството отдаване. Ако някой тропа на вратата, а ти имаш проблем със слуха, то ти не чуваш. „Ухо“, слух в духовното – това е степента Бина, силата на отдаване. Ако ти беше възприемчив към отдаване на ближния, ти би чул как Той се обръща към тебе.

Въпрос: Какво казва Той?

Отговор: Той казва: „Нека се прегърнем! Нека бъдем заедно!“. Но да се прегърнем с Твореца означава да бъдем като Него, да живеем в свойството отдаване и любов към ближния, а аз не искам това! „Дай ми нещо лично на мен, тогава ела! А с това, което ми предлагаш сега – не идвай! Не искам да Те откривам“ – така Му говорим ние.

От програмата „Попитай кабалиста“, 18.04.2010

[36361]

Защо това отнема толкова време

каббалист Михаэль ЛайтманНай-главното за нас е работата с желанията за получаване. А и какво ли друго трябва да поправим – желанията за отдаване се отнасят към Твореца и не се нуждаят от поправяне. Те се намират в нас само за да ни помогнат да поправим желанията за получаване.

Но в тази работа съществуват огромни ограничения. Ние знаем, че когато Адам Ришон помолил за пълното си поправяне от получаване в отдаване, за да получи цялата светлина – всичко това завършило с разбиване. И затова в света Ацилут се извършват много изяснявания, след които желанията за получаване вземат върху себе си множество ограничения, за да може само при техните условия да постигнат поправяне и напълване със светлина.

На творението му позволяват да направи това много внимателно. Затова, ние вече не се намираме в състоянието, както някога преди разбиването, за да говорим: „Е, защо цялото поправяне не стане от раз, аз вече съм съгласен с това, нека стане тук и сега. Бум и готово!“

Но ние вече видяхме какво става след такова „Бум!“… Затова всички наши изяснявания и поправяния стават посредством много, поетапни, стъпаловидни действия. И голяма част от тях (99.99%) се извършват вътре в нас така, че ние не ги разбираме и не ги чувстваме!

В нас се осъществяват множество действия, а ние не знаем какво става и почти във всичко участваме неосъзнато. Ето защо това отнема толкова време – защото ние сме неспособни по друг начин.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36289]

Процес, наречен Светлина

каббалист Михаэль ЛайтманСветлината сама по себе си не съществува. Вътре в творенията се случва някакво явление, което се нарича светлина.

Според степента, с която творението се пробужда, за да усети това явление – това означава, че вътре в него се разпространява светлината. Но всъщност, нищо не се разпространява и отникъде не излиза!

Просто в мен се пробужда желание и неговият характер, вид, форма и цвят, аз наричам светлина, която се разпространява в мен, влиза, излиза, намира се в някакъв процес.

Но освен вътре в моето желание, никъде никакви процеси не се извършват! Част от тези процеси аз наричам желание, а част – светлина.

С други думи, моето желание се изменя, а тези явления, които се извършват в него, аз наричам светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 31.12.2010

[36327]

Смяна на ценностите

Какво в нашето развитие зависи от самите нас?

Наследили сме определени качества – още от детските години ни въздейства обкръжението. Е, каквото било – било. Отсега нататък, можем ли да определяме реда на нашето развитие? Какво трябва да направим?

От своя страна Творецът е направил онова, което е в неговите ръце: прокарал е нашия път чрез вътрешните и външните келим – чрез собствената ни природа и обкръжение. И ето, накрая, Висшата сила ни предоставя свобода на избора.

Разбира се това е много тясна област, защото вече сме получили множество детайли на възприятието в своето вътрешно развитие, и освен това се намираме в определена среда.

Както е казано в статията „Свобода на волята” и в „Предисловие към ТЕС”, Творецът довежда човека до определено състояние, в определена група, в определено обкръжение и казва: „Вземи това за себе си”. И тогава, човекът трябва се укрепи в онова, което взема. А той взема връзката с обкръжението.

И ето, ако укрепи тази връзка, тогава с нейна помощ придобива „свръхестествени” ценности. Именно по този начин човек може да получи принципи, които сам никога не би започнал да уважава. Обкръжението е способно да му въздейства и да промени скалата на неговите приоритети до такава степен, че напълно да промени своите ценности и дори да бъде готов на такива неща, които са противни на неговото естество.

Ето защо, говорейки за подготовката към урока, на първо място имаме предвид обкръжението. Човек се подготвя в правилното обкръжение – участвайки в неговия живот, той разкрива истинските ценности: отдаване, любов към ближния, сливане с Твореца, алтруистичното намерение лишма. Тези неща могат да бъдат наречени по различен начин, но като цяло, природата на Твореца трябва да бъде за човека несравнимо по-висока и по-важна от природата на творението.

Човекът получава осъзнаването на тази важност от групата: „Желателно е това да бъде така”. Не е по силите на групата да му даде повече от това – тя само издига важността на целта в нашите очи. Колко е важна целта, зависи от нивото на групата и от това, до каква степен той е готов да се преклони пред нея.

Но, това все още не се явява реализация. Човекът само изгражда за себе си ценностите – ако Творецът е моята цел, тогава вървя към нея, т.е променям се съобразно нея.

Но кой преобразява човека? Кой извършва измененията в него? Защото той, по природа, по рождение е потопен в желанието за наслаждения. Самото желание ще си остане такова. Кой ще смени неговото намерение за получаване с намерение за отдаване?

Именно за това е предназначена кабалистичната методика.

От урока по статия на Рабаш, 24.02.2011

[36267]

Да предпочетем вътрешното пред външното

Предстоящият конгрес на Мъртво море е предназначен да предаде на света методиката за поправяне, т.е. необходимостта да се отдаде предпочитание на вътрешното пред външното.

Баал а-Сулам пише, че това се явява лост и наш принцип в разпространението на науката Кабала.

Ако ние, преди всичко, разпространим важността на вътрешното пред външното между нас, то от нас това ще се прелее в целия свят, и светът също ще послуша и ще започне да отдава предимство на вътрешното пред външното. Така ние ще можем още повече да възвисим тези неща, които ни сближават с Твореца, да ги обединим, и да дойдем до поправянето на света.

Аз смятам, че ние сме близо до това и добре се придвижваме. Така, че хайде да съединим най-високата точка, която се явява Бней Барух, с най-ниската точка на Земята – Мъртво море!

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“, 22.02.2011

[36249]

За да не останем животни…

Напредвайки по духовните стъпала, аз работя със своето желание, използвайки главата/Рош на Висшия. Сякаш работя редом с него, напълно отменяйки своя разум. Но тогава, как израствам? „По действията Ти, ще Те позная”. Когато, гледайки Него извършвам същите действия, чрез тях получавам Висшия разум.

Така учат малките деца. Това се нарича „подражаване”. Ти гледаш Висшия, повтаряш след него действията му и така придобиваш неговия разум. А който не го прави, си остава животно.

В това няма нищо, което да унижава достойнството на човека. Напротив! Защото ти вземаш главата на Висшия.

Висшият и нисшият – това е едно и също творение, но намиращо се в различни състояния. Ако си на висшето стъпало, тогава сам решаваш да изпълниш действието, а на нисшето стъпало, просто трябва да спазваш същото условие, защото нямаш нито разум, нито можеш да вземеш решение. Онова, което за Висшия е възможност за избор, за нисшия е закон.

Например, възпитаният човек не може да прави някои неща заради възпитанието си. А ако човек, който не е получил възпитание иска да се научи на това от него, тогава му се налага да положи усилия, за да постъпва по същия начин. Нисшият взема главата на Висшия, а Висшият знае защо прави това.

Или, това са двете състояния вътре в човека – възходите и паденията.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 31.12.2010

[36332]