Кабала е всичко. Няма нищо, което да излиза извън нейните рамки – това е и човекът, и целият негов свят, независимо къде се намира той. Но всичко това е именно във възприятието на човека, а всички растения и животни (зоология, биология, ботаника) изучаваме само така, както ги усеща той. Всичко това са някакви сили, които се проявяват по този начин спрямо мен.

И дори Твореца аз изучавам само така, както се разкрива спрямо мен – аз разкривам Него, чрез цялата реалност, нейния корен. Постигането на този корен е и целта на цялото изследване. Цялото мироздание се е развило само за да може човекът да разкрие Корена. Цялата реалност е средство за установяване на връзка между човека и Корена, Твореца.

Творецът не е някакъв религиозен символ, а коренът на всичко, управляващият всички, първопричината и източникът на всичко съществуващо, а също и целта. Както е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният”.

Корен означава, че от него започва всичко и Той определя как ще стане всяко действие – и с Него, в крайна сметка, завършва всичко. За Него е казано: „Един, Единен, и Единствен” и „Няма никой освен Него”, „Добър и Творящ добро”.

Но не е възможно да изследваме реалността, ако първо не променим себе си. Само кабалистът може да бъде изследовател в тази наука, защото я разкрива на самия себе си. Невъзможно е да я изследва в качеството си на външен наблюдател, както се прави в другите науки.

Например, някога изучавах металознание. Ние вземахме образци от метала, нагрявахме го, охлаждахме го, изпитвахме го под натиск, проверявахме влиянието на различните добавки, на сплавите. Но аз си оставах все същия човек, който изследва метала. После изхвърлях образеца, а на другия ден вземах друг.

А в кабала трябва да се намираш вътре в образеца, който подлагаш на изпитание! Трябва да приемеш неговите свойства. Не просто да се научиш малко да ги разбираш и усещаш отвън, както обичайно проникваме в онова, което изучаваме. В кабала трябва да се намираш вътре в самия материал, да приемеш същата форма и съгласно това съответствие ще можеш да го разбереш.

Когато построиш вътре в себе си този пълен модел, само тогава ще можеш да проверяваш и изследваш. Ти ще изследваш самия себе си! Творецът (Боре) означава „иди и виж” (бо-ре). Аз не виждам нищо отвън – Творецът се намира вътре в мен. И в зависимост от подобието, което ще постигна, казвам: „Ето това е Творецът! Това е моят Бог.”

И всеки трябва да знае това – „от малкия до великия”. Но за тази цел трябва да бъдем готови да променим своята природа и да я заменим с природата на Твореца.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 23.01.2011

[33953]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: В интернет мрежата Facebook, днес са регистрирани повече от 500 милиона потребители. Това е повече от цялото население на САЩ и означава, че всеки 12-ти човек в света използва тази система.

Как мислите, може ли такава система да ни отведе по-близо до духовната връзка, за която говори кабала? Как виждате ролята на Facebook в развититето на човечеството?

Отговор: Мисля, че всички начини за връзка, развити от хората и особено интернет, цялата тази световна мрежа ще са ни от полза. Всичко това произлиза от нашето желание да бъдем свързани един с друг. И свързани именно по този начин – не на физическо, външно ниво, а чрез по-вътрешна връзка.

Независимо от това, че днес, все още не сме се научили да използваме правилно тези предоставени ни възможности. И както във всичко останало, като егоисти, първо започваме да използваме всичко ново малко неправилно, докато не се намери по-приемлива форма. Но много се радвам, когато слушам за успеха в развититето на такива връзки между хората и възлагам на това големи надежди.

Защото виждаме, че природата ни подтиква към по-тесни връзки помежду ни. Сега разкриваме, че сме съединени помежду си и всички зависят от всички. Днес ни се разкриват тези закони на природата. И ако вървим в една посока с тях, то безусловно ще спечелим.

Това важи за всеки закон на природата – ако го знаем и изпълняваме, тогава ще спечелим. Затова, използването на социалните интернет мрежи, които помагат за установяване на връзка между хората е много полезно.

Въпреки, че в началото, всички се държат там като малки деца, които постоянно се бият и спорят. Но после, постепенно се научават как да общуват правилно, зачитайки чуждото мнение.

Мисля, че човечеството бързо ще премине тази детска възраст и ще стигне до състояние, когато ще използва всички  социални мрежи достойно, правилно и чрез тях ще почувстваме, какво всъщност сме всички ние – като един човек, една система.

От телевизионното предаване „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[33936]

Публикувано в: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да действам, за да преобразувам негатива между другарите в разбиране на това, че всичко идва от Твореца?

Отговор: Това е много просто. Щом като почувствам между нас и именно между нас някакви проблеми, аз веднага мога да привлека, да повикам Висшата сила, която ще създаде мир между нас, равновесие. Казано е: „Правещият мир в небесата, ще направи мир между нас”. Аз сякаш мога да Го заставя, да Го принудя, мога да разбера защо става това между нас, с каква цел Той прави това.

Въобще да се предявяват изисквания към Него може само за това, да поправим себе си. А което касае ставащото между нас, аз трябва да кажа: „Всичко това става заради мен и в никакъв случай не поради някого другиго”.

Да допуснем, чувствам, че между теб и мен е възникнало напрежение, конфликт. Това не е, защото ти си погрешен. Казано е, че всеки осъждащ, осъжда с количеството на своя егоизъм, с количеството на своята непоправеност. Виждайки те, аз винаги те виждам лош, но в действителност това е моето отражение в теб.

Това означава, че винаги трябва да изисквам поправяне. Докато не те видя идеален, аз все още не съм поправен. И всичко това се отнася само до връзката между нас, целта на която е да достигнем Твореца.

Това е възможно да се почувства само ако човек се включва в група, която увлечено работи с това, която разбира, че в това се крие смисълът на нейното съществуване, която за това и съществува, за да отработи в себе си всички взаимодействия, която осъзнава, че така тя поправя цялото мироздание, подготвя почвата за другите.

Зашото ние се явяваме част от общата система, от нейния корен, от „шапката”. Днес ние сме  първопроходци в новото поколение, което първо започва да разкрива Висшия свят в масов порядък. С други думи, ние полагаме основата за цялото останало човечество.

Към това, което става между нас, e необходимо да се отнасяте творчески, както в лаборатория. Ние трябва да видим себе си като естествоизпитатели и именно така да се отнасяме към себе си, към егоизма, който възниква в нас, като към нещо трето, чуждо, над което трябва да извършим експеримент. Както Творецът се отнася към него, така и аз трябва да се отнасям към него – отстрани.

Щом като в моята работа започна да се отнасям към егоизма отстрани, като напълно се издигам над всички проблеми, които възникват в мен – аз ще изляза от Египет.

А вече после ще започна да разкривам Твореца. Не веднага, не е така лесно – отначало ще се намирам в процес на поправяне на своите желания. Това се нарича „четиридесетгодишното пътешествие в пустинята”, но това вече е нещо друго. Защото аз воювам с егоизма в пустинята, заради това да завоювам, да образувам между нас свойството отдаване, свойството Бина.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33822]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако животът тече и в него има добри и лоши състояния, тогава цялата мъдрост е в способността да се наслаждавам и на неприятните състояния. Това наричаме мъдростта на живота: как да се отнасям към нещо лошо, така че да виждам в него или отношението ми или подготовката, или част от добро състояние.

Всъщност, това наистина е така, подобно на усещането за глад преди да се наситя или за умора преди да получа така желаната почивка. Не може да бъде иначе. Трябва да има „тъмнина” преди „утрото”, както е написано: „Имаше вечер и имаше сутрин”.

Например, аз се наслаждавам от мисълта, че скоро отивам на почивка. Тогава вече усещам част от тази почивка, точно сега, въпреки че реално тя още не е започнала за мен.

Тогава започвам да мисля: „Наистина ли ми е нужно да бъда на почивка? Или мога да започна да ѝ се наслаждавам точно тук и сега дори повече, отколкото когато тя започне?”. И наистина, когато в действителност отидем на почивка, не ѝ се наслаждаваме толкова много, защото се наслаждаваме от очакването и от подготовката за нея.

Това е мъдростта на живота. Когато я използваме, винаги живеем в красиви илюзии и се наслаждаваме на всеки момент. Това е истински подход, тъй като никога не получаваме напълване в желанието. Всичко е само над него.

От беседа с Рахел Лайтман преди заснемането на ТВ шоу, 19.01.2011

[33503]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Каква е ролята на религията и на всякакви други практики в съвременния свят от гледната точка на кабала?

Отговор: Религиите са възникнали от това, че Висшият свят е скрит от нас. От нас са скрити днешното, утрешното, бъдещото, това, което се случва в живота и което става след него. Религиите са основани на незнание, на вярата в нещо си.

Кабала няма никакво отношение с тях. Кабала е наука. Тя въобще не оперира с понятието вяра. Тя е методика за развитие на допълнителната възможност да се почувства обкръжаващият ни свят. Но в същото време, кабала изразява и своето мнение за това, което се случва в света, защо са се развили вярата, вярванията, религиите. В нашия свят общо се наброяват три хиляди и осемстотин всевъзможни методики, вярвания, убеждения, религиозни практики и т.н.

Те се появяват, защото ние не знаем какво се случва, ние се намираме в непредсказуем свят. Не виждаме връзката помежду ни. Ние изобщо не виждаме причината за всички явления, за това, което ще се случи с нас зад ъгъла. Не знаем нищо. И затова в човека възниква нуждата някак си да узнае или ако не може да разбере, то поне някак си да се предпази, да се застрахова по някакъв начин, да има някаква гаранция, ако е възможно. И ето тук се появява възможността за такива религиозни методики. А в своята същност те са психологични практики, които ни дават успокоение.

Разбира се, ако ние разкрием Висшия свят, то за религиите няма да остане място. И затова, като правило, религиите не приветстват особено много кабала – имам предвид истинската кабала, която действа като наука, защото тя предварително разкрива на човек онова, което му е неизвестно.

А от друга страна, религиите са необходими. Те съществуват в човешкото общество, затова човек все пак да се развива, за това, той да мисли, че съществува нещо по-голямо, нещо висше. Религиите се явяват вече някакво предварително действие, подготвителен стадий за това, да започнем да проникваме във Висшия свят. И затова, след като са изминали няколко хиляди години във всевъзможни религиозни практики, идва времето, когато човек започва да се нуждае от реално разбиране на света, защото природата просто не му оставя никаква друга възможност.

Сега ние навлизаме в такова противостояние с природата, когато тя ще ни принуди да я опознаем, зашото ще се окажем в толкова непредсказуемо състояние, че няма да знаеш какво ще се случва в следващия момент. Така е невъзможно да се съществува. Ние виждаме, че и така се разделят семейства, вече не желаем деца. Човечеството вече изобщо е във времето, когато му остават само наркотиците, за да се забрави.

Тоест ние стигаме до това, че сме длъжни да видим цялата картина. Само тогава ще имаме сила, защото ще знаем за какво живеем, творим, съществуваме. Днес в нас това сияйно утре го няма! Излезли сме на такова ниво, когато вече, след него, има единствно разкриване на следващото стъпало, следващото измерение.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33810]

Публикувано в: Ежедневен урок, Кабала и религия, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Единствената работа на човек, когато четем книгата „Зоар” е да привлича поправящата светлина. Защо тогава „Зоар” описва структурата и механиката на духовните светове с такива подробни детайли?

Отговор: Не можем да се свържем с нещо, което изобщо не познаваме. Трябва да има някаква връзка. Това първо. Второ, когато четем, дори и без голямо разбиране, и ни изглежда, че някои части са описани повече или по-малко ясно, ние все пак се просмукваме от намерения и разграничавания.

Въпреки всичко, има разлика дали четем текст, който от части разбираме или учим напълно непознат текст, може би и на чужд език (въпреки че това също е полезно, тъй като ти пак поемаш духовната сила, скрита в текста). Във всеки случай, желателно е да четеш и да се опитваш да разбираш доколкото можеш, не умствено, а да бъдеш по-близо до него емоционално. Стремя се да го усетя, както аз усещам и да си представя как може би се усеща духовно стъпало в действителност.

Разликата между тези две понятия ми помага да се стремя да напредна. Това напредване може да бъде въображаемо, объркващо и сложно, но няма значение. Ключът е моето усилие.

Така се развива бебето. То полага усиля, а природата не очаква от него да прави нещо повече от това. В резултат, детето придобива разум. С други думи, по време на подготовката, по време на тъмнината нашите Келим (съсъди) не изискват от нас да съответстваме напълно на порцията светлина, на формата, която трябва да се разкрие.

Разкриващите се в нас решимот не ни дават ясно, точно разбиране за духовното състояние и следователно, не е нужно да го формираме правилно. Още повече, ние никога няма да можем да го направим, тъй като винаги се намираме в тъмнина, спрямо висшето стъпало. АХАП на висшия е винаги тъмен, винаги е по-възвишен и винаги отдава повече от нас.

Затова всичко, което трябва да направим, е да положим усилия и в отговор, получаваме сила свише, която ни поправя: променящата светлина. Това се случва точно по същите стъпала и по същия ред, както и в нашия свят. Тук няма никаква разлика. Както малките деца растат в нашия свят, така и ние растем в духовния. Светът, в който нашите деца се развиват, също е объркващ за тях, но те действат инстинктивно в него. А що се отнася до нас, ние израстваме, като полагаме усилия.

От урока по книгата „Зоар”, 26.01.2011

[33764]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Който прилага усилия да достигне Твореца: всички вчерашни усилия по подобряване на своето духовно състояние, сближаване с Твореца,  пречистване на себе си, всичко, което си положил вчера – сякаш днес е пропаднало! И отново, всеки ден и всеки миг е необходимо да започваш отново (независимо от отчаянието от похабеното време и усилия), все едно че не си работил това и вчера.

Затова е казано: “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“. Защото ясно разбрали, че са съвършено неспособни да направят така, че от тяхната работа да израсне нещо духовно. Затова тяхната молба към Твореца е била пълна, от дълбините на сърцето. И незабавно получили отговор, защото само на такава молитва отговаря Творецът. (Затова нашата единствена задача е – да ускорим постигането на състоянието “и възроптали синовете на Исраел  към Твореца от тежката работа“).

Баал а-Сулам. Писмо 57.

Усилието и трудът, откриващи се в сърцето на човека по време на молитвата (изясняване на молитвата), по-достоверно и ефективно го водят към целта, отколкото всички останали действия в този свят (които са второстепенни и външни, и съществуват само, за да доведат до самата молитва).

Баал а-Сулам. Писмо 56.

[33760]

Публикувано в: Баал Сулам, Кабалистични източници, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От урок № 3 (лекция), Москва

Въпрос: Преди десет – петнадесет годни беше повдигнат широко въпроса за националната идея на Русия, програмата за възраждане. Но той тихо изчезна от дневния ред и сега настъпи духовен вакуум. Как си представяте националната идея на Русия, програмата за нейното развитите?

Отговор: През висчките тези години се срещах с много хора, с членове на правителството, със средствата за масова информация, изявявах се много. Надявах се да намеря отклик именно в Русия. Първо, защото съм пропътувал целия свят и чувствам чрез своите ученици от цял свят душата на всеки народ. И никъде не съм виждал такова отдаване, такъв стремеж към истината, какъвто има в Русия.

Имаше национална идея. Надявах се, че тази национална идея ще послужи за основа на това да се покаже как трябва да се реализира. Тоест някога желанието на руския народ беше (подчертавам – някога) да покаже на целия свят, че има душа, някаква цел, че тя се намира по-високо от прагматизма, по-високо от джоба и други меркантилни интереси, че има за какво да върви напред и да увлече цялото човечество. Така че, това наистина го имаше някога – чак до деведесет и пета година, а може би и до двехилядната.

През последните години, за съжаление, когато започвам да говоря за това с някого и по принцип продължавам със същите идеи, не че ми се присмиват, но разговарят с мен като с дете. Сякаш всичко вече е минало – за какво изобщо говориш? Виждам, че за съжаление, тази идея е умряла.

Но не мисля, че това е възможно. Мисля, че народът просто е скован и в крайна сметка това може да се възроди, защото вътрешната необходимост трябва да съществува в народа. Надявам се, че тя ще се прояви. Но към днешна дата няма с кого да говоря.

И тогава се срещах и говорих за това с много влиятелни хора – какво може да се направи по този въпрос. Аз предупреждавах: вижте за какво говори кабала, като наука за общата природа, за нейното развитие, вижте към какво отиваме. По принцип, всичко стана така, както казах – с финансовата криза и т.н.

Не искам да бъда предсказател, но това е естествено, очевидно произлиза от кривата на егоизма, която се развива. Но чух много прост отговор: „Ние имаме армия и пари. Ако може нещо да се промени с помощта на тези две средства – готови сме да слушаме. Не разполагаме с нищо друго”. От страната на правителството, това е вярно – във всички страни говорят по същия начин.

Но все едно, мисля, че предстои светът да се разтресе хубаво – никъде не можем да се скрием от това. А после всичко, което сега е в застой, ще се разбърка и ще може да се говори за възраждането на тази идея. Но тя трябва да се гради по подобие с природата, а не да бъде някаква измислена идея, която се опитват да нагодят към народа, както са правили болшевиките.

Когато вървиш заедно с природата, тогава не грешиш. Можеш да я изпревариш в нещо или да я догониш. А ако вървиш в унисон, тогава това е най-оптималното, наи-комфортното развитите на обществото. Но ако вървиш заедно с нея, знаейки формулата на развитите, какво изисква тя от теб – тогава напълно се предпазваш от всякакви катаклизми и дори от всевъзможните малки отрицателни въздействия. Тоест няма да има нито болести, нито големи епидемии, нито земетресения или пожари – нищо. Ти просто съществуваш комфортно.

И изведнъж започваш да чувстваш, как цялата твоя дейност в света ти носи пестотин, хиляди пъти по-голяма печалба, отколкото днес. Просто, защото природата е благосклонна към теб, ти вървиш правилно с нея. Кабала разкрива само това – формулата, по която се развива човечеството и която трябва заедно да следваме. Тоест можем да се развиваме и под валяка на природата, който ни гази и ни развива въпреки нашия егоизъм, или ако вървим доброволно заедно с нея, за нас това ще бъде леко, приятно развитите.

Не виждам в света друга такава сила, като тази в руския народ – с неговия характер и стремеж към идеята, към това да живее в идеята, дори ако се наложи да страда заради нея, но това трябва да е истинска идея. И затова, все пак си мисля, че това движение отвътре, тази нужда предстои да възникне и тя ще може правилно да се реализира. И тогава, вие наистина ще станете учители на масите, които просто ще поискат да научат, в какъв свят съществуват. Това ще може да им се разкаже, покаже, разкрие и така да се стигне до състояние, когато целия свят ще бъде добър – което и изисква от нас природата.

Аз мисля, че това ще стане. Струва ми се, че няма да мине много време и ние просто ще бъдем принудени да поумнеем – съдейки от темповете на развитие и по това, което се случва в света.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33801]

Публикувано в: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), Москва

Въпрос: Ако осъзнаването на злото става при отхвърляне на обединението, тогава как жената трябва да чувства осъзнаването на злото, ако не извършва пратктическа работа по обединяването? И как конкретно трябва да чувства това обединение?

Отговор: Същото е, както в семейството. Как може да бъде преразказан конкретно семейния живот – какво означават отношенията между мъжа и жената?

Мъжът и жената са два събирателни образа, от които се състои цялото човечество и заедно, помежду си, те трябва да създават този образ на единната душа. Затова, групите задължително трябва да се състоят от две части, които да се съединят помежду си в своята работа – като една част, взаимно помагайки си.

Ако мъжът или жената не желае да се занимава с това, в никакъв случай не бива да се настоява да го прави. В духовното напредване няма никакво насилие. И както няма никакви задължения, така не трябва да има и никакъв натиск. Но взаимната помощ в групата от страна на жените и мъжете, трябва да бъде обикновена – както е в семейството.

Напредването е невъзможно без жените, защото те се явяват носители на истинското природно желание – по-близо са до природата. Без мъжете също е невъзможно, защото те се явяват проводници на тази висша енергия към женската част. Излиза, че дори в нашето духовно напредване, ние зависим един от друг – както е и в материалното. И примерно, същото съединение помежду ни, каквото е в правилно изграденото семейство, трябва да бъде и в групата, за да се допълваме един друг.

При нас, във всички страни, вече се появяват такива семейства, в които и децата, и жената, и мъжа – всички се занимават с това. Вече организираме наши задочни, виртуални училища.

Бих желал жените да бъдат много по-активни. Не разбирам, защо се получава така, че в кабалистичните групи женската част изведнъж някак си замлъква, става по-тиха, по-малко активна, съществува донякъде редом с мъжете, но малко под тях.

Не разбирам това. При мен има много жени, които ми помагат – с тяхна помощ правя преводите, обработването на материалите. На тях се надявам повече, отколкото на мъжете. Жените са по-предани в работата, няма да те подведат, по изпълнителни са. И затова, женската група, женската част трябва да бъде „по-гръмогласна”.

От лекция в Москва, 16.01.2011

[33805]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

За сега ние се намираме в преходен период, но в крайна сметка, на човека може да се даде всичко, каквото той може да си представи, като в сън – но той няма да поиска този приказен живот.

Той го възприема толкова откъснат от действителността, подобно на наркотик. Това ще го отблъсква – неговото вътрешно желание ще бъде такова, че той вече няма да може да живее така.

Тогава животът ще му се стори по-страшен от смъртта, той няма да знае къде да се дене. И това не зависи от човека – в него се разкрива такъв вид желание, че няма да бъде възможно да го заглуши нито с наркотици, нито с алкохол, с никакви наслаждения от този свят: храна, секс, семейство, пътешествия, които в последните години станаха така популярни. Всичко това постепенно ще угасне, хората ще се преситят от всички тези материални неща и няма да могат да продължат.

И днес вече не знаят, какво още да измислят: има екскурзии на северния полюс – дошъл си, видял си и веднага обратно, няма какво повече да се прави там. Хората няма да искат повече това. И тогава ще дойде науката кабала и ще каже: „Забележително, най-накрая ние изчерпахме този свят и дойдохме до края на материалното!”

Защото светът се определя от въпросите на човека. И ако той попита за това, какви са границите на този свят – значи ние вече сме достигнали неговия предел, опрели сме глава в тавана. Сега ни трябва да се издигнем на следващия етаж и да отидем по-нататък.

Тук и се разкрива науката кабала, защото само тя може да ни издигне над този таван.

Тук действа природен закон, който не зависи нито от мен, нито от теб, нито от някой друг. Има два пътя: пътят на светлината и пътят на страданията. И двата сега са пред теб, ти стоиш на кръстопът и трябва да избереш – единия или другия. Решавай сам!

Тук остава само кабала, защото ние вече не можем да усмирим своето егоистично желание с никакви други методики. То е расло и расло и е достигнало до покрива на този свят, точно както повдигащото се тесто е стигнало догоре – и сега прелива от тенджерата навън.

Няма да можеш да пъхнеш тестото обратно, и всичко вече е ясно. Никой не знае какво да прави. Затова всички правителства сега се събират на срещи и се обединяват в своите опити да скрият този проблем – просто, защото не знаят какво да правят с него. Ето тук идва времето за разпространението на кабала!

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33597]

Публикувано в: Ежедневен урок, Кабала и религия, Криза, глобализация, Разпространение на кабала - Няма коментари→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да повишим важността на целта в групата, важността на сутрешните уроци, важността на поръчителството, важността на взаимодействието между всички членове на групата?

Отговор: Няма друг въпрос, няма други проблеми, освен един единствен проблем, за който Рабаш пише във всички статии. Баал а-Сулам е писал за него накратко, той не е имал все още такъв жизнено важен проблем с групите. Пет-шест човека и това е цялата му група.

Рабаш, когато аз отидох при него, също имаше шест-седем човека, които се занимаваха и бяха приблизително на неговата възраст. Аз тогава бях на 33, а те – над 70-те. „Как да продължим напред?” – го попитах аз. Той отвърна: „Нищо друго няма да ти помогне, трябва ти група”.

Тогава аз започнах да давам лекции и беседи и му доведох около четиридесет млади момчета. Цялата работа се състои единствено в обединяването на нашите стремежи към Твореца, към разкриването на единната сила на Природата. Работата се осъществява единствено въз основа на обединението.

Самичък ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Него. И тогава тя ще стане онази „подложка”, където усещаш Твореца. Ти не можеш да Го усетиш по друг начин! В противен случай, това пространство остава пусто за теб, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

„Разбори” в групата? Много е хубаво, че ги има. Но те не трябва да бъдат заради уравновесяването и успокояването. Те трябва да се правят, за да се извика Твореца! Заради това Той и предизвиква всички проблеми между вас! Само заради това!

Съществуват „разбори” от друг тип, свързани не с взаимоотношенията между другарите, а със семейството, с децата, с подреждането на занятията, с развитието на групата и разпространението. Това е друга работа, това е ежедневието.

Но нашите вътрешни отношения, общата работа по изграждане на взаимовръзките, призвана да разкрие онази Сила, която напълва пространството между нас – това може да се осъществи само с помощта на Него самия. Тази Сила проявява себе си двояко: или поправя нашите желания, обединява ги, прави ги общи, или пълни нашето общо, вече поправено желание. Но именно общо!

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33819]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Какъв е коренът на психическите и физическите човешки болести? И как може човек да повлияе на тези процеси, който не изучава кабала? Може ли да подскажете някакви действия, които човек да направи, за да реши тези проблеми?

Отговор: Коренът на всички болести е в резултат на промяна на егоизма – поради неправилна или непълна комбинация от егоистични свойства вътре в нас. Всеки един от нас съдържа 613 основни егоистични желания. Тяхното неправилно взаимно съчетание предизвиква недостатъци, които са източници на всички психични и други болести на неживо, растително и животинско ниво в човешката природа. Тоест нашите болести също се делят на тези четири нива.

Кабала не е средство за подобряване на нещо конкретно в този сват. Но ако я изучавате и напредвате по пътя съобразно корена на вашата душа – започвайки имено от точката в нашия свят, където сте в момента, до точката във висшия свят, която трябва да достигнете – постепенно навлизате в състояния, които ще променят вашата съдба. Но само вие лично може да ѝ повлияете и никой друг.

Това не е някакъв вид магия, хипноза или някакво друго влияние един на друг. Нищо от това не е абсолютно! Човек се променя само, когато променя себе си. Изучавайки кабала, вие се променяте – няма друг начин. Например, аз имам деца и внуци, но не мога да им въздействам по никакъв начин. Всичко, което съм постигнал, съм го постигнал. Това, което се случва вътре в мен, се случва само в мен. И така с всеки.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33813]

Публикувано в: Ежедневен урок, Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

На кого помага Творецът, Висшата сила, общото свойство отдаване, Природата? На тези, които искат да се приобщят към нея, да бъдат като нея.

На тези, които се “уповават на нейната милост“, т.е. чакат с надежда да получат поправянето и да придобият това свойство, което цари в Природата – свойството отдаване. Към хората, достигнали до това желание, идва това свойство, наричащо се “висшата милост“.

Всъщност, всичко се извършва съгласно желанието на човека. Аз трябва да работя над своето желание, така че то да се променя, да се подобрява, докато аз действително не поискам да отдавам. И тогава ще придобия свойството отдаване. Така че ние, през цялото време, трябва да сме загрижени единствено за желанието.

Истина е, че в крайна сметка, аз не мога да започна да желая ново желание за отдаване. Ако аз го желаех, вече щях да пребивавам в него. Защото, освен желание, няма нищо друго и затова да пожелаем да бъдем даващи означава – да сме даващи. По отношение на отдаването човек незабавно получава това, което иска, в съответната величина.

Но ние винаги се движим от получаващото към отдаващото желание, искайки отдаването не истински, а наушким. И затова, нашата работа винаги се състои в молитвата: “Дай ни да поискаме отдаването“. Тогава получаваме желание да отдаваме, а по-късно и – възможност да реализираме това свойство.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33754]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Какво е молитвата?

Най-важното в (духовната) работата (над поправянето на намерението, отношението към Твореца) – това е правилният избор, както е казано: “И избери живота!“, т.е. сливането с Твореца, отдаването (лишма), благодарение на което се удостояваме със сливане с истинския живот. А когато явно се разкрива висшето Управление, вече няма място за избор. И затова Висшият (парцуф) вдига Малхут, която се явява мярката за истината, в (своите) Енайм, благодарение на което (в нея) настъпва скритие (относително низшето), тоест на низшия му се струва, че във Висшия има недостатъци, и няма никакво величие. И тогава свойствата на Висшия, изглеждат на низшия като недостатъци. Получава се, че тези желания (на висшия) са подобни (на желанията, на качествата) на нисшия, т.е. както няма живот в низшия, така (на него му се струва) няма живот и в свойствата на Висшия, сякаш няма никакъв вкус в Тората и заповедите, и те са безжизнени.

И (това е направено специално така от висшия, защото) тогава се появява (възможност в низшия) място за избор, (понеже той става независим от висшия) т.е. низшият трябва (да провери своите усещания и мисли и да достигне до извода, че такова състояние му е дадено специално, за да не се ръководи от това, което усеща, а да развива за сметка на групата величието на висшия, да бъде над своите усещания) и да каже, че цялото усещано от тях скритие се случва заради това, че Висшият (специално) е съкратил себе си заради (него) ползата на низшия. За което е казано: “Когато народът на Израил е в изгнание – Шхина е заедно с тях“. А в зависимост от този вкус, който усеща низшият, така и той се отзовава за него. Тоест той не е виновен за това, че не усеща вкуса на живота, просто на него му се струва така, че и във Висшия няма живот.

Но ако човек укрепва (във вярата над знанията – във връзката с Твореца над всички отрицателни усещания), това говори, че горчивият вкус на тази храна (напълването или празнотата в желанията) той усеща само, защото за него няма подходящите затова келим (намерение), които биха могли да приемат благото (да разберат и усетят правилно поведението на Твореца спрямо него), т.е. причината е в това, че неговите келим са получаващи, а не отдаващи (оценката на Твореца за напълването, а не за целта). И той съжалява за това, че Висшият (поради това) е принуден да скрива Себе си, давайки (му), на низшия, възможност да злослови (по неволя) за Него. Неговото съжаление (на низшия) означава подем на МАН от низшия, молитвата (към висшия за помощ, за да не се отнася към висшия лошо, независимо от разните усещания в желанието). И благодарение на това, (МАН-ът на низшия) Висшият издига своя АХАП – тоест Висшият може да покаже на низшия всички блага и наслаждения, които се съдържат в АХАП-ът, които Висшият може да му разкрие. А тъй като там се намирали и ГЕ на низшия, Висшият ги издига заедно със себе си (дава на низшия сили да усети наслаждението и постижението заедно с екрана, да оцени тези напълвания в чувствата и разума само за още по-голямо сливане с Висшия), и тогава низшият сам започва да вижда достойнствата на Висшия. Получава се, че низшият се издига заедно с АХАП-а на Висшия. (Висшият дава на низшия и напълване/опустошение и възможността да бъде или да не бъде над тях).

Рабаш. Даргот Сулам. Статия 195. „Съчетаване големината на милосърдието с големината на справедливостта„.

[33672]

Публикувано в: Кабалистични източници, Молитва, Намерение, Рабаш - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм уверен, че всеки от нас иска да изгради обкръжение, което да го придвижва напред. Та нали ние говорим само за това.

От една страна - ние искаме, от друга – разбираме своята неспособност да изберем това обкръжение. И всички искат, всички търсят, всички слушат, че това е необходимо… Как да излезем от това състояние?

Отговор: Как от разговорите да се премине към вътрешни действия, в сърцето? Помолете Твореца! Няма никакъв шанс, това да се случи само. Трябва да помолите!

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.01.2011

[33651]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ние искаме да отдаваме само за забавление…

Отговор: Разбира се, сега ние искаме това забавление. Нима мога да желая нещо си толкова „свръхестествено”? Какво ми обещава то?

Например, бидейки гладен, мога ли да почувствам глада на друг? Не и ако сметката не е „завързана” за моите келим. Човек винаги действа, като изхожда от желанието. Как мога да поискам нещо извън сферата на интересите на моето желание? Това е невъзможно, не е заложено в Природата.

Дървото е дърво, камъкът е камък, желанието е желание. А до тях - разумът, който ни помага да напълним себе си с желаното. Нищо друго няма.

В крайна сметка, става дума за много прости „клетки” на мирозданието, действащи на двоичен принцип: или да, или не. Няма множества и усложнения, а всичко сложно се създава от тези двоични съставляващи, като наличие или отсъствие. По средата – нищо. Тотална тъмнина или тотална светлина.

А след това, между тях се изгражда цяла система от взаимоотношения с различни оттенъци, породена изцяло от същите двоични елементи.

Затова, ако аз искам нещо, то мисля само за това, което искам. Щом нещо, конкретно, не ми достига, например моркови, то аз не мога да поискам банан. Бананът за мен в този момент просто не съществува. Аз съм зафиксиран на своето. Това се вижда добре по децата. На този принцип работят клетките на паметта в компютъра и нашите неврони: да или не, вик или неговото отсъствие.

И затова, просто не може да бъде, пребивавайки в получаващо желание, аз да почувствам в него желание да отдавам. Аз не разбирам и не чувствам това, което иска другия. В себе си мога да усетя само някаква форма с име „другия”, но да се прояви тя в моето желание?

От урок по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33737]

Публикувано в: Възприемане на действителността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да търся страданията по духовния път или точно обратното – да ги избягвам?

Отговор: Никога не трябва да мислим за страданията. Ако човек изпитва страдания, той трябва да знае, че според степента на неговите лоши усещания над него цари лоша клипа.

Защото страданията не идват от Твореца, Той е добър и твори добро. Всичко, което чувствам идва от Него, дори да ми се струва, че ми въздействат от различни страни.

И така, ако моите усещания са противоположни на доброто, ако те са неприятни, лоши – това означава, че в същата степен над мен царува клипа, егоистичното желание. То неутрализира доброто въздействие на Твореца и го превръща от светлина в тъмнина. Затова и ми е зле.

По този начин, лошото усещане идва да ми покаже, колко съм потънал в злото. Това трябва да ме подтикне към това, да обърна своето усещане в добро. И ако аз се намирам в правилното обкръжение, то мога веднага да направя това. Поддръжката на групата пробужда в мен незабавно изменение на лошите усещания в добри.

От урока по статията на Рабаш, 24.01.2011

[33561]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да влезеш в обкръжението”?

Отговор: Да влезеш в обкръжението означава, че аз усещам себе си или си се представям намиращ се в система, където всички души са свързани заедно. Аз напредвам заедно с тях, завися от тях, те са по-високо от мен, и аз мога чрез тях да получа поправящата и напълваща ме светлина.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.01.2011

[33474]

Публикувано в: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние се събираме заедно, слушаме урока, правим нещо без особено желание, или обратното, с противоположно желание. Защото аз идвам в групата и извършвам различни действия, за да ми е добре.

Обаче тези действия са ми препоръчани от кабалистите. Заедно с всички аз чета техните книги и тогава, искам и разчитам, че ще ми бъде добре, започвам все пак да мисля за това, че и на другарите ще им бъде добре.

Аз буквално се отвращавам от това, което ми се иска. Така работи над мен в началото кабалистичния материал.

Промените, които се извършват в мен, ми се струват много странни. Аз не ги желая и не ги разбирам. В началото аз въобще съм объркан и не разбирам както се случва.

Но след това започвам да се съгласявам с тях и даже ги очаквам. Аз вече искам при мен да дойдат такива изменения, и започвам да „премествам стрелките” на своето намерение: преди това аз егоистично съм желал да бъда в групата, да уча и да участвам във всичко, за да ми бъде добре, а сега правя това заради промените в себе си. Аз искам да се обърна към желанието, устремено към ближния, за доброто на ближния, към мисълта за ближния, към излизане от самия себе си.

Всичко това, за сега, все още е проникнато с разчети за личната изгода. Защото отдаването – това е сближаване с Твореца, възможност да се измъкнем от нашия мъничък свят и т.н. И все пак ние вече виждаме промените в своето намерение, в своите очаквания. За това е казано: „от ло-лишма към лишма”, т.е. от егоистичните намерения към алтруистични – за сега с малките крачки на начинаещият.

А след това аз още по-силно се откъсвам от разчетите за лична изгода. Аз искам да съм „под упойка”, отключвайки се от себе си, не усещайки себе си, да се изпаря над егоизма и личните сметки и да се почувствам свободен.

И отново, на мен ми е хубаво да бъда свободен. Аз буквално съм замаян, опиянен и не съм ограничен повече от егоизъма си. И все пак тук присъства осъзнаването на злото, аз разбирам, че егоистичното желание ме ограничава и отделя от целта.

И накрая, човек започва да влага сили в работата срещу своя Фараон, въпреки него, над него, желаейки да се издигне към отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 26.01.2011

[33747]

Публикувано в: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→