Entries in the '' Категория

Да те чуе Творецът!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ще чуе ли Творецът молбата на човек, който моли да бъде издигнат на следващото стъпало, желаейки да избегне страданията?

Отговор: Разбира се! Творецът чува всяка молитва. Само се помоли! Но не се обръщай към Него напразно, както правят обикновените хора „от улицата”. Ние виждаме, че на това няма отговор: хилядолетия хората молят напразно!

Но ако ти искаш да се издигнеш на следващото стъпало, от своето предишно егоистично състояние, от егоистичното желание за наслаждение, от всички условия, дадени ти от Твореца, над които ти нямаш власт, и молиш да се издигнеш – Творецът незабавно те чува и те променя. Постепенно…

Разбира се, ти молиш от своето егоистично желание, стремейки се да избягаш от страданията, да властваш, да бъдеш известен – не е важно какви цели поставяш пред себе си, – но ако във всеки случай молиш за по-висока степен, представяйки си я в своето егоистично желание, в определен, засега лъжлив вид, – това се нарича „ло лишма”, и ти напредваш.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.01.2011

[33477]

Миговете на истината

Въпрос: Как да благодаря на Твореца за малките духовни откровения?

Отговор: В човек те веднага намират голяма ценност, защото никога не е било това с мен, никога не съм ценил издигането над самия себе си. А сега чувствам, че съм се надигнал собствения егоизъм и оценявам това като истинско съкровище.

Откъде такова отношение? От светлината. Разбира се, не аз самият правя верния анализ. В природата на нещата, изпитвайки състоянието на подем, аз предпочитам да се придържам към.

От урок по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33457]

Светлината на нашата връзка

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако цялата ни реалност и целия наш свят се нарича въобръжаема реалност, тогава това, че сега четем книгата „Зоар” също ли е илюзия?

Отговор: Разбира се! „Зоар” не е книга, а по-висше осветяване. Това е светлината, която идва до нас от системата на душите, светлината, напълваща душите ни.

Също така, кой е Раби Амнона Саба, за когото четем в „Зоар”? Това е особена, голяма светлина и много високо съпало. Как да го постигна?

Ако аз постигам определена степен на връзката между душите, тогава степента на тяхната връзка, взаимното отдаване между тях се разкрива като светлината, наречена „раби Амнона Саба” или на по-ниското стъпало – неговият син. Светлината е степента на отдаване между душите.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.01.2011

[33485]

Преходният период на човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманНие пребиваваме в противоположно на Твореца свойство – в егоистичното желание за наслаждение. По духовния път всички желания, които постепенно се разкриват в нас, от по-леките към по-тежките, трябва да бъдат трансформирани в намерение за отдаване.

За разлика от неживото, растителното и животинското ниво, когато ние хората се развиваме, нашият егоизъм също се развива. Цялата ни история е непрестанно развитие на желанието за наслаждение и верига от опити да го задоволим. Това е нашата природа. Затова ние винаги искаме това желание да бъде реализирано, напълнено.

Така продължава дотогава, докато в даден момент от развитието си, човек достига до въпроса: „За какво ми е това?”. Неговото желание завършва количественото стъпало на развитие и преминава в качествено. Сега човек не се нуждае просто от по-добра кола, по-голям дом и по-комфортен свят. Той започва да задава въпроси за това, защо нещата се случват по такъв начин: „За какво? Защо? Какво се случва с мен и какво ми дава това?”.

Над предишните нива на развитие се издигат нови въпроси. На човешкото стъпало ние започваме да оценяваме и да анализираме живота, да не се задоволяваме с ролята на човека, който се хвърля без да мисли след егоистичните си желания. В предишните поколения само единици са си задавали такива въпроси и са постигали Източника на случващото се, същността на процеса и неговата цел. Тези хора се наричат кабалисти, от думите на иврит „някой, който получава” (Мекабел), тъй като те получават разкриването на висшето управление и така напредват. А що се отнася до другите, те не са изпитвали нужда да отговорят на такива въпроси.

В мъдростта на Кабала, която помага на човек да намери отговори на въпросите, относно смисъл на живота (източника и целта) е написано, че ще дойде време, когато много ще искат да знаят за какво живеем. В своите постепенно проявяващи се егоистични желания, масите ще започнат да преминават от животинското ниво, от търсенето на добър живот, към човешкото стъпало, към въпроса за какво си струва да се живее.

Кабалистите са посочили началния момент на такъв преход: краят на 20-ти век. И наистина това така се случи. Днес „главните въпроси” се повдигат у много хора по света и в определен смисъл предстоят пред човечеството. Ние виждаме, по нарастващото отчаяние, употребата на наркотици, броя на разводите и изобщо по кризата на човешкото общество, че въпросите за смисъла на битието спират нашето нормално егоистично развитие и изискват от нас да търсим отговори. Само тогава в нас ще се намерят сили да продължим пътуването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33335]

Болният, бегом на операция!

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989 г. Статия 17, „ Не трябва да приветстваш човека, докато не благословиш Твореца”: 

Човекът трябва да служи на Твореца и винаги да търси възможност да Му достави удоволствие, за да се наслади Творецът на неговите дела.

Казано е: „Творецът ще се зарадва на Своите дела”. Защото делата на Твореца – това са творенията, които трябва да му доставят радост.

Ние трябва да работим по-високо от желанието за наслаждение. Всичко, което се случва в него, се отнася към неживото, растително и животинско ниво на този свят, към материалистичната психология. Тук разкриваме кое за нас е сладко и кое горчиво, и дори ако искаме да се издигнем по-високо, не е по силите ни да го направим. Дори не знаем, че съществува нещо по-високо.

Само след продължителна работа, човекът започва да усеща вътрешната борба със своя егоизъм. В него се формира дилемата: или Творецът, или егоистичният разчет – и той се мята между тях. И тогава, от тези „люлки”, появяващи се в неговото желание за наслаждение, човекът се издига към висшите „люлки”, към състоянието на избор, наречено „клипат нóга”.

 

Там бива прекратен постоянният разчет за тъмнината и светлината в егоистичното желание. Сега, за човека е „светлина”, когато въпреки своето желание чувства, че Творецът го променя, „оперира го”, освобождава неговото отношение от собствената му природа и му помага да се издигне над своя егоизъм.

Творецът извежда човека от сметките за личната изгода и се радва на Своите действия. Деянията на Твореца, Неговата работа – това сме ние. Творецът се радва, че ни променя. Затова, човекът трябва да бъде готов „да пожертва” себе си – с други думи, да се приближи, „да влезе в операционната”, да се довери на работата, която Творецът извършва над него. Така човекът стига до истината.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33469]

Да тръгнеш напред от леко плясване

От урок № 2, Москва

Въпрос: Защо промените към по-добро не могат да се случват без страдания?

Отговор: Страдание се нарича всяко усещане, което ме извeжда от сегашното състояние в следващото.

Да допуснем, че сега се намирам в абсолютно комфортно състояние. Ако моята материя, моята същност – желанието за наслаждание и всички мои желания са напълнени, то аз нямам никаква възможност да тръгна напред. Само усещането за липса на нещо ме движи към източника на напълване. Искам да пия – отивам към бутилката. Искам да спя – придвижвам се по-близо до леглото. И така нататък. Ако нямам желания, тогава няма движение, няма развитие.

Какви страдания трябва да изпитвам, за да мога да напредвам?

На един умен и енергичен човек му стига много малко страдание – и вече върви напред, за да реши проблема. Мързеливците ще страдат и пак ще им е трудно да се помръднат от място. Глупаците понасят удари, но не разбират откъде идват и защо. Те седят, плачат и не могат да помръднат.

Самите страдания също могат да бъдат различни. Например, неудобната поза ме кара да седна по друг начин – и това също е страдание.

„Страдание” се нарича отсъствието на пълен, абсолютен комфорт. Ако тези страданния не биват предизвиквани в човека, т.е. допълнителните празни желания, той няма да се движи, да напредва.

Висшата сила ни е създала напълно противоположни на себе си, за да можем сами, постепенно, да пожелаем да станем равни на нея. Но това е невъзможно, докато не се почувстваме противоположни в нещо на тази сила. Ние през цялото време се намираме в движение само по отношение на Твореца, само спрямо тази сила. Каквото и да правим в живота си, каквото и да чувстваме, накрая усещаме само своето отношение към Него или противоположността си на Него.

Само ако осъзнаем и бъдем постоянно чувствителни към това, ще тръгнем напред без да спираме, винаги ще имаме усещането за приятно пътешествие. Трябва само да разберем, че всичко в мен се пробужда от Твореца. Всяка секунда, постоянно, каквото и да усещам, трябва да свързвам всичко с Него. Това ще ме движи постоянно към Него и не се изисква нищо друго!

И накрая, целият ми живот ще бъде едно правилно движение към вечната, съвършена цел, към единството, което съществува реално.

Дори да сме глупаци, мързеливци – ние сме специално създадени такива. Всеки от нас се вари в собствените си проблеми, специално създадени от Твореца, с цел да ги решаваме заедно.

Ако създаваме около себе си правилно общество, обкръжение, което ни държи заедно, можем всяка секунда да се усещаме некомфортно в много малки дози, които са достатъчни, за да вървим напред.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33300]

Как да пуснем генератора на поправянето

Въпрос: Защо не мога да моля за поправяне на всички? А ако моля, как да проверя това действително ли е молба за всички, или аз просто се самозалъгвам?

Отговор: Човек моли за онова, за което го боли. Но затова ни е даден разумът, обкръжението и обкръжаващата светлина, за да не действаме само от своето егоистично желание.

Това, което усещам вътре в желанието е молитва. Ако просто мърморя някакви думи, а сърцето ми чувства съвсем друго – няма да помогне. По този начин, ти можеш да залъгваш всеки, но с Твореца това не работи.

Затова са ми дадени такива средства: учител, група, книги. Всичко това заедно се нарича „обкръжение”. Аз се обръщам към него изкуствено и искам да получа поддръжка и допълнителна сила. Обкръжението започва да ми влияе в отговор – това се нарича „поддръжка от обкръжението”.

Но ако аз, посредством учителя, се обръщам към групата, а посредством групата – към книгата, то в края на тази последователност достигам Твореца, който се разкрива вътре в това обкръжение. И тогава аз Го привличам за помощ, а обкръжението става за мен средство. В такъв случай, това не се нарича просто поддръжка – а поправяне.

Всичко зависи от това, как аз се обръщам към обкръжението и как го установявам относно себе си: обръщам ли се аз към най-вътрешната част или само към външната. А също важно е използвам ли го егоистично или не. Но в крайна сметка всичко се измерва с това, каква накрая се получава моята молитва.

Ако след това, тази молитва отново се връща към обкръжението и там аз искам да разкрия Твореца – значи и моето първо звено от веригата е било правилно. Ако в резултат от обучението, работата, всичко, което правя, започна да свързвам бъдещето си с групата, с правилната и поправена система на връзки между нас, и там търся Твореца и цялото свое бъдещо напълване – значи досега съм работил правилно!

От урока върху „Учение за Десетте Сфирот““, 23.01.2011

[33497]

Причината за всички раздори

От урок №2, Москва

В света не се случва нищо излишно. Всичко е само заради необходимостта да бъдем доведени до крайното съвършено състояние, където сме в пълно подобие с Висшата единна сила.

И за това, ако ние забравяме за това в групата, когато тази Сила ни третира, когато ни подръпва, постоянно предизвиквайки всевъзможни „коварни” движения, най-важното е да не се подаваме и винаги да помним, че всичко това се случва нарочно. Никой никога не прави нещо просто така. Ако хората не са болни психически, тогава всичко, което им се случва в групата, се случва специално затова те да се издигнат над него, да се отнесат правилно към него.

Това не означава непременно, че ние трябва да игнорираме проблемите. Но най-важното е да ги свързваме с Твореца, с онази Сила, която ни управлява. Всичко изхожда от Него, Той сам в момента ни подлага крак, за да се научим да се движим над тези проблеми и така да се издигнем над егоизма – не над своя личен, а над онзи, който възниква между нас.

Ако ме влекат някакви егоистични действия, да кажем – ако искам да си купя по-хубава кола, да получа по-голяма заплата и т.н. – това не се отнася към кабала, това си е лична работа на всеки. А ето онова, което се случва в групата между нас, степента на моите триения с останалите – това произтича от Твореца, само от Твореца. И само ако не забравяме за това, че Той е, който ни въздейства, можем да се справим с тези проблеми.

Ние никога не можем да се справим с тях отделно от Него, дори ако непрекъснато ги решаваме между нас. Нека да разбираме, че трябва да ги решаваме, защото трябва да бъдем заедно, защото по такъв начин се съединяваме в група, че не трябва да се разделяме – това изобщо няма да помогне! Ние ще затъваме в него все повече и повече.

Кардинално, правилно, реално да се реши може въпросът само тогава, когато всеки от нас, и групата, и Творецът, се намираме заедно, когато съвместно решаваме този проблем. Той събужда недобри егоистични явления между нас, за да можем да Го „привлечем” към себе си или казано другояче, да Го разкрием помежду си.

Проблемите – това е празно пространство, което ние искаме да открием като запълнено от Твореца. И ето, че Той ни предоставя такава възможност. И значи проблемът е там, правилно да отвърнем на Неговия призив, когато Той събужда егоизма във всеки от нас.

Творецът „флиртува” с нас, пробуждайки у нас внимание към Себе си, и правилната реакция се състои в общата молитва, когато ние заедно започваме да се обръщаме към Него. Тоест, без да пристъпваме към каквито и да било разбори между нас, ние се събираме всички заедно и се обръщаме към онази Сила, към онази Първопричина, от която произтича всичко. И това се нарича „молитва на обществото”.

Ние призоваваме, викаме Твореца, задължаваме Го да се разкрие между нас. Той е предизвикал в нас негативни взаимоотношения – а ние ги преобразуваме в желание, в необходимост от Неговото присъствие. Ние сме като скарани деца, които не могат нищо да си поделят и искат майка им да дойде и да се намеси между тях. Творецът специално предизвиква проблеми в нас, а в отговор, ние трябва да осъзнаем това и да го повикаме, за да запълни това пространство.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33398]

Само на свобода ще почувстваш, че си бил роб

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]