Entries in the '' Категория

Нощта на изхода от Египет

Въпрос: Какво означава да благодаря на Твореца?

Отговор: След всички усилия, които се изискват от мен в разпространението, ученето и групата, аз достигам до отчаяние и тогава започвам да възприемам своето егоистично желание отделно от себе си. По същия начин, болният човек чувства мястото на заболяването и неговият източник – болезнената зона вътре в него, която той различава и иска да изолира.

Тогава той започва да работи над изхода от Египет, над изолиране на егоистичното желание. Човек се опитва да отдели себе си, но не може. Така преминават първото и второто Египетско наказание.

След това човек започва да чувства, че всички тези изменения по отношение на злото му начало са предизвикани от Твореца. Както пише Тора, Творецът известява Мойсей, че Той е дал сили на Фараона, за да се издигне и прояви Себе си над него.

Човек започва да вижда и разбира, че Творецът извършва цялата работа в него. Той води човека нагоре, над егоистичните разчети, а след това го спуска, и той пада. Тогава Творецът още веднъж го извежда, а по-късно човек отново пада. Така, отново и отново, човек придобива знание и усещане за факта, че ако Творецът не извърши над него тези действия, той завинаги ще остане в Египет, вътре в егоистичното желание.

Тези впечатления се натрупват, стават по-ясни и по-силни, докато човек не закрещи, готов на всичко – дори на най-големия мрак за своя егоизъм – всичко, за да избяга от него. Това е „Египетската тъмнина”, нощта на изхода от Египет. Няма по-голяма тъмнина от тази, но ако той знае, че следва Твореца, тогава човек предпочита тази тъмнина. Разбира се, той не я предпочита в желанието за наслаждение, а защото Творецът върви пред него.

А ние достигаме това, чрез прецизна работа.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33461]

Избягай от отчаянието

Въпрос: Явява ли се радостта критерий за напредък?

Отговор: Когато се сливам с Твореца и поставям себе си под Неговото въздействие, аз чувствам, че Го правя щастлив.

Въпрос: Но нима ние не изхождаме от отчаяние? Трябва ли самият аз да се радвам или трябва само да знам, че Творецът е щастлив?

Отговор: Понякога човек усеща отчаяние, но това не води до напредък. Аз не мога да се приближа до Твореца в това състояние. Най-добре е да направя всичко възможно да избегна потапянето в отчаяние. Написано е: „Глупакът седи със скръстени ръце и се самоизяжда”. Клипа е да си мислим, че напредваме от отчаяние.

Когато аз жално се наслаждавам на своето зло в надежда за напредък, клипа скрива от мен истината. Аз не виждам светлината, Твореца, свят пълен с поправяния, радост и наслада. Аз се намирам в злото като червей в ряпа и за мен нататък изход няма.

Ние никога не напредваме чрез злото. Представете си едно дете, потопено в зло. Как ще порасне то? Едва-едва или въобще никак.

Ние растем само чрез радостта, напълването и доброто въздействие. Затова трябва да вложим цялата си енергия, да излезем от отчаянието и да избягаме от него напред. Всяка секунда в отчаяние е лоша. По-добре иди си дремни, но не свийвай с отчаянието.

Въпрос: Какво означава първо да приветствам Твореца, а след това да приветствам хората?

Отговор: Това означава, че първо трябва да направите връзка в мислите си с целта на живота си, причината, поради която сте били създадени, и защо правите, мислите и решавате така? Разбира се, това е за да разкриете Твореца вътре в себе си. Това означава, че Го приветствате. После се обръщате към човека вътре в себе си и го приветствате, за да го доведете до нивото на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 23.01.2011

[33450]

Човек се намира над желанията

Въпрос: Молбата да поправя моето отблъскване от другарите изглежда много механично. Нима аз не трябва да постигна потребност за поправяне?

Отговор: Ако чакате потребност за поправяне, то никога не ще я постигнете. Не потребността предшества нашата работа, а работата предшества потребността. И тогава възниква потребността.

Ако работя съгласно потребността, тогава съм животно! Ако работя над желанието, тогава съм човек.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.01.2011

[33488]

Посей себе си в благодатна почва

Човек расте не благодарение на собствените си усилия, а благодарение на въздействието на обкръжението. Поради това, той трябва да си взаимодейства с групата по ефективен, духовен начин.

Човек иска групата да го проникне с любов към ближния, близост и връзка с всичко, което се намира извън нашия егоизъм. Тази реалност, „отвъд егоизма”, трябва да му се струва много по-важна от реалността „вътре в егоизма”.

Само след подобен разчет, когато обкръжението стане за мен по-важно, отколкото съм аз за себе си, тогава започвам да впивам неговите живителни сили, вместо да насочвам вниманието си върху себе си. И тогава започвам да раста.

Тази работа е непрекъсната. В човека непрекъснато се разкриват нови решимот (духовни информационни гени), желания и мисли. Той трябва да може да се справи с тях всяка секунда, отново и отново да се връща към анализите и осъзнаването на това, какво наистина има значение: външното или вътрешното.

Необходимо е той да се придържа към кабалистичните текстове, учителя и групата. Както пишат кабалистите, тези средства настройват правилно човека. Тогава, с тяхна помощ, той може да се издигне над себе си, над разчетите за лична изгода.

Развивайки себе си в семето на отдаване, човек навлиза в „утробата на висшия”, поставя себе си под неговото въздействие и се отдава на неговите сили, програма и цел. А своите мисли и желания, обратно – анулира. Това е единственият начин да се развие: като семе в земята и зародиш в утробата на майката. Човек трябва да анулира себе си пред обкръжението, за да може то безпрепятствено да му въздейства. Това е законът за духовното развитие.

Така, постепенно, изясняваме за себе си, какво е духовният свят в сравнение с материалния. Ние придобиваме все по-големи свойства на отдаване над своето егоистично желание, формираме се като зародиш, поникваме като семе и накрая ставаме дърво, което ражда плодовете на отдаването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33326]

Двойното дъно на интернет

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Вие казвате, че злото се проявява в отношенията между приятелите. Но ако човек се учи сам, през интернет, без възможност за никаква съвместна работа с други, как той ще разкрие злото?

Отговор: Аз гледам как хората влизат във Facebook, в различни други социални мрежи – и направо живеят там. В тези мрежи кипят страсти, гори любов, хората даже се женят, ако са разкрили, че действително са един за друг.

И въпреки всичките лъжи и всякакви мръсотии, обитаващи тези мрежи, трябва да ги уважаваме. Веднъж с Рабаш преминахме покрай един стадион и той каза: “Това място трябва да се уважава, то носи радост на хората!“.

Същото е интернет. С целия боклук в него, той обединява хората. Провокира ги, принуждава ги да изхвърлят вън от себе си всичкото зло, скрито дълбоко вътре в тях – завистта, ненавистта, сладострастието, жаждата за слава, лъжите. Какво ли няма там… Но точно за сметка на тях, ние реализираме множество решимот (информационни гени).

Цялото човечество е там и всички безспирно лъжат, желаят да се надхитрят един друг, спорят и се препират. Вие знаете ли каква работа с егоизма е това?! На кое друго поле ти би могъл така добре да ги свържеш един с друг?… На кое място?…

А така, с помощта на виртуалната връзка, хората реализират (и отработват) своите решимот и чрез осъзнаване на своята егоистична природа те напредват.

Защо и ние, желаещите да разкрием Твореца/свойството отдаване, да не можем правилно да реализираме собствените си духовни решимот също чрез виртуалната връзка? Аз съм сигурен, че целият интернет се е развил само заради това. Дойде време за ускоряването в края на пътя – и ето, че както и във всичко, хората заради своите потребности са изобретили тази връзка.

Затова ние трябва да организираме помежду си такава социална мрежа, че всеки от нашите приятели, независимо дали той е член на физическата група или не, да почувства всички близки до себе си и да бъде постоянно свързан с нас в общата идея, с целта, в съвместните усилия, работата, ученето и общуването.

От урока по статията „Характерът на науката кабала“, 20.01.2011

[33406]

Групата се изгражда чрез взаимност

От урок №2, в Москва

 

В нашата работа трябва да се прави ясно разделяне по категории:

1. Непосредствените взаимоотношенията между другарите в самата група.

2. Взаимоотношенията между групите. Не можеш да отидеш никъде, ние сме свързани физически вътре в своята група и виртуално – с другите групи. Тази разлика се съхранява до ден днешен. Тя няма да изчезне, докато не намерим помежду си вътрешна връзка – не виртуална, не чрез интернет или по други канали.

3. Връзката на човек с неговото семейство, с околния свят.

На първо време трябва да обръщаме внимание на нашата взаимовръзка в групата. Ако групата не постига вътре в себе си правилна взаимовръзка, всичко останало нищо не струва.

По-нататък, човекът в семейството. Ние трябва вътре в групата да провеждаме такава политика: желателно е всеки другар да се грижи за останалите, за да се намират в нормално, комфортно съществуване. Тоест аз съм длъжен да се грижа за това, другарите ми да имат нормални семейни взаимоотношения, доколкото това е възможно. Защото живеем в преходен период, мъжът и жената могат и да не споделят интересите си един с друг.

Ако човек пада, трябва да го поддържат. Но само да го поддържат – при това той сам се грижи за себе си. Ако не се грижи за себе си, а пада на ръцете на другарите: „Правете с мен, каквото искате” – това не е член на групата.

Освен това, сме длъжни да се грижим за точното посещение на уроците. Който има възможност, съветвам го да идва за седмица при нас и да погледа как се прави това. Час и половина преди занятията, дежурните започват да звънят на всички хора, измъкват ги от постелята.

Някои трябва физически да ги доведат на урока. Случва се така, че да стане човек е много тежко, практически невъзможно. По времето, когато аз се учех при своя учител, имахме няколко ученици, които преди сън завързваха връвчица за крака си и я хвърляха през балкона долу, а през нощта аз я дърпах, докато човекът се събуди.

Тази взаимност – тя просто е необходима. Това е задължение!

Само ако човек е непреклонен, ако той ви е написал заявление с отказ, тогава може да го оставите за определно време. А после все пак да му напомните, да го доведете, да го поканите на някаква трапеза и т. н.

Ние сме длъжни да разберем човешката природа. Да не се уподобяваме на Паниковски от романа „Златния телец”, върху когото се нахвърлят с викове: „А, ти кой си?!” Ето така, трябва да се разбира кои сме ние. Аз съм такъв, какъвто ме е направил Творецът. И затова подходът трябва да е съответстващ.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33207]

 

Проводник на светлината на Твореца

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво означава „да се радваш с радостта на другаря, да тъгуваш с неговата тъга”? И как да постигнем това?

Отговор: Да се радваш с радостта на другарите – това означава да се радваш за това, че ние всички заедно постигаме духовната цел, заедно се намираме на пътя, когато аз вътре в себе си чувствам стремежа на своите другари, когато аз изобщо не усещам себе си, своето устремяване към целта, а чувствам как се стремя заедно с тях.

Защото работата е в това, че моето „Аз” пропада, разтваря се в останалите. С това аз достигам, в тази сметка, и безсмъртието.

„Аз” – това не е човек. То съществува само като проводник на светлината на Твореца за всички останали. Затова се получава, че всички наши „Аз” изчезват. И вместо тях възниква едно общо цяло, умножено по броя на тези „Аз”, които са били по-рано.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар”, 14.01.2011

[33303]

 

Молим се, за да се променяме

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Проверка за свързаност

От урок № 2, Москва

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1986, статия 15, „Молитвата на обществото“: „Казаното в книгата „Зоар”, „Аз се намирам сред народа” означава, че когато Творецът съди обществото, човекът няма право да се отделя от обществото. А онези, които са се отделили, дори ако са праведници, първи биват осъдени”.

Настройването ни за Висшата сила става по книгата „Зоар”. Тя ни разказва за това, как да се настроим за разбирането на тази Сила, а то води до нейното усещане, разкриване.

„Съдът” е едно от нейните проявления – под формата на справедливост. Постъпката, извършена от някой или от всички, предизвиква съответстващо ответно въздействие. Човекът в никакъв случай не трябва да се отделя от заобикалящото го общество.

Как става това? В нас се появяват всевъзможни отрицателни действия, усещания. По този начин ми се дава възможност да остана в обществото, над тях, въпреки тях, макар че ако се отделя от него, веднага ще се почувствам комфортно и ще избегна проблемите. Всички заедно отиват да получат наказание, а аз мога да отида встрани. Дори така ми казват: „Можеш да отидеш настрани, това не те касае”.

И все пак, въпреки че праведниците не са съгрешили заедно с останалите, ако се отделят от другите, ще попаднат първи в съда. С други думи, така проверяват човека – дали желае да влезе в егоизма на нашия свят и да остане в своето комфортно „буржоазно” състояние или заради постигането на Висшия свят е съгласен, въпреки всевъзможните неудобства, да остане свързан заедно с всички.

И затова, човек никога не трябва да се отделя от обществото, тъй като милостта на Твореца е върху целия народ постоянно. И затова е казано: „Аз се намирам в народа и не искам да се отделям от тях”.

Отношението на Висшата сила винаги се проявява към всички заедно и никога в частност към някой. „В народа”, означава в онези, които искат да се съберат заедно.

Трябва да вземем това под внимание. Когато се намираме в група и започнем да усещаме всевъзможни търкания, егоистични движения от страна на всеки от нас, трябва да разберем, че ни „разиграват” специално. Ако въпреки всичките тези „игрички”, все пак се съберем заедно (и така всеки път, във всеки един момент), тогава ще ни придвижат по-нататък.

Но ако се поддадем и всеки от нас бяга от проблемите, не ги решава, за да се извиси над тях чрез съединяването, тогава естествено, отново ще се потопим в обичайния си живот и ще престанем да разбираме какво казва науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33401]