Entries in the '' Категория

Празното пространство, в което обитава висшата мисъл

Колкото по-дълбоко, заедно с квантовата физика, проникваме навътре в материята, която е нежива и там няма нищо, освен напълно определен подход и механично разкритие – изведнъж разкриваме там разум и чувство.

И макар че ние самите придаваме на материята тези свойства,  там откриваме мисъл, замисъл. Ние разбираме, че се сблъскваме с нечия мисъл.

Изследователите на космоса също твърдят, че чувстват като че ли зад целия космос, отвъд звездите, стои някаква мисъл. В развитият човек възниква такова усещане.

На скорошната лекция в Москва аз разказах, че ако се увеличи атомът, ще открием празно пространство между неговото ядро и електроните. Аз вече получих възражения от свой познат, физик, който опровергава, че в атома може да съществува празно пространство, защото цялото пространство там е запълнено. Днес ние знаем, че електронът не е съсредоточена в едно място частица, а някакъв размазан облак, запълващ цялото пространство на орбитата.

Това като че ли не съответства на това, което аз представих, но кой знае какво ще говори физиката след още двадесет години? Ясно е, че всяка теория ще стане още по-абстрактна, тъй като напредвайки все повече, разбираме, че нашият свят се състои не от твърди частици и не се подчинява на обикновената механика, а все повече се приближава към духовната форма.

Когато казах, че в атома има празно пространство, имах предвид качествена празнота вътре. Колкото и нашите изследвания да потвърждават , че цялото пространство на атома е запълнено и един електрон запълва цялата област, заедно с това откриваме празно пространство, която иска  да ни каже нещо с тази си празнота. Това е и скритата там мисъл.

Също и в състоянията между стъпалата, при прехода от едно стъпало на друго, ние попадаме в някакви особени падения-празноти – падаме и се обновяваме. Затова всяко следващо стъпало е съвършено ново изграждане.

От урока по статията  „Характерът на науката кабала“, 20.01.2011

[33255]

Да се доберем до истинския егоизъм

От урок №2, в Москва

Въпрос: В процеса на движението ние разкриваме в себе си малки, нищожни „аз”, малки, нищожни личности. По какъв признак ги проследяваме? И по какъв начин става раждането на другото „аз”?

Отговор: Аз разкривам в себе си тази малка нищожна личност по отношение на Твореца. По отношение на всичко останало –  няма значение каква личност съм.

Къде разкриваме злото? Да речем, аз обичам да си хапвам. Това зло ли е, егоизъм ли е? Не! Аз обичам да се разхождам продължително. Това добро ли е или лошо? Егоизъм ли е? Не!

Егоизмът се проявява там, където трябва да се свържа с другите, за да разкрия Твореца, a не искам да го направя. Егоизъм е отблъскването от другарите по група. Затова неговото разкриване не е проста работа – тепърва трябва да се стигне до нея .

Ето тук се и спъваме! Независимо какво ни доставя удоволствие, ако не стигаме до този егоизъм – няма страшно. Но в момента, в който възникне проблем с егоизма вътре в групата, над който именно трябва да работя, всичко спира дотук, заглъхва. Това е именно свойството, което трябва да поправим.

Нищо друго не трябва да поправяш. Продължавай да се разхождаш, продължавай да ядеш по два-три обяда, да спиш по десет часа на денонощие. Няма значение.

Важно е само едно – отношенията с другарите. Това е  прецизния избирателен филтър на моята природа:

  • Това, което се отнася до групата – него трябва да поправям.
  • Всичко, което не се отнася към междугруповите, вътрешно – груповите отношения, касае само мен. Един има нужда да поспи десет часа, друг трябва да изяде пет обяда дневно и т.н. Това няма значение.

Така че егоизмът е само между другарите. Всичките му прояви са само там. Единствено на това трябва да обръщаме внимание и само според работата между нас да ценим другарите.

Но докато човек осъзнае това, докато разбере, докато чуе, докато се съгласи – минават години. Той може да слуша за това и, все едно, вътрешно да не се адаптира към него, да не възприема, да не улавя.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33202]

В унисон с Твореца

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво според вас е свободата? И свободен ли сте Вие?

Отговор: Според мен свободата е пълно подобие на Твореца, когато в мен няма други желания – освен подобните на Неговите.

Защото Творецът е абсолютният закон на природата. Това не е някой, седящ на небето. Това е огромният закон на природата, обхващащ я изцяло и управляващ всички, всички нейни части, включително и мен.

А аз се намирам в абсолютен затвор. Представете си, че сте здраво завързани. Нервите ви не издържат, непоносимо е, вътрешно се разкъсвате и това е ужасно! Именно в такова състояние се намирате, ако сте противоположни на Твореца.

Но ако заедно с Него се доближавате до Неговото подобие, към разбирането за Него, към равновесие, вие изведнъж чувствате, че всички тези окови, всички тези ограничения изчезват.

Вие сте като зъбно колелце, скачено от всички страни заедно с останалите зъбни колелца. Не можете нито да мръднете нанякъде, нито да дишате. Не можете да направите нищо! И изведнъж чувствате, че именно вашето разбиране за Твореца, вашето съгласие с Него ще ви доведе до такова равновесие, до такова радостно състояние, че нищо повече няма да е нужно. Такова успокоение…

Това вече е състоянието „хасадим”, когато вие се намирате в свойството на така наречената вяра, в свойството хасадим. Не ви е необходимо нищо повече, освен да съвпаднете с Него по свойства. И каквото и да се случи, това е Неговото въздействие върху вас, за да намерите още по-голяма възможност да съвпаднете с Него.

След като Неговите всевъзможни въздействия са преминали през вас, и сте се уподобили с всички тях, и нищо повече не може да да ви въздейства, отдалечавайки ви от подобието с Твореца – тогава сте постигнали свойството на абсолютно отдаване, Бина. Едва сега се чувствате абсолютно свободни.

Какво значи „абсолютно свободен”? Намирате се изцяло във властта на Твореца, както и преди, но сте напълно съгласни с него – не по неволя, а от добра воля, от осъзнаването, че точно така, а не иначе трябва да бъде. Вие се намирате в пълна хармония с Него, в унисон. Това е състоянието Бина, когато нищо не ти е необходимо!

И чак след това започва следващият вид работа, който се нарича получаване заради отдаване.

От урока по статията „Предговор към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33105]

Изборът е в по-голямото усилие

От урок № 2, Москва

Баал аСулам, „Шамати”, статия 187: „За да се направи правилен избор е необходимо да се избере това, което задължава човека да увеличи своите усилия.“

Растенията и животните, организмите, които не се развиват със собствени усилия, виждат пред себе си предварително зададена картина. А ние, с помощта на книгите и учителя, трябва сами да градим своето бъдещо състояние, да си го представяме в групата. Какво е то? Какви трябва да бъдат отношенията между нас?

Тогава, всеки от нас ще се стреми да се уподоби повече на тези отношения и постоянно ще изграждаме от себе си, в себе си, извън себе си Твореца. Сами. Трябва сами да го създаваме, сами да си Го представяме, сами да сглобяваме, да съставим помежду си тази голяма бъдеща форма. Именно заради това се смятаме за подобни на Твореца. Както Той ни е създал, така и ние създаваме Него. В книгата „Зоар” е казано, че ние „правим” Твореца.

Работата на човека се състои в търсенето на този съвършен модел. И тя се изгражда чрез групата. Затова Творецът е разбил товорението на множество части – за да имаме възможност да Го изградим. Защото нашето идеално състояние е именно Той.

Ние имаме възможност да работим, да полагаме усилия и всеки път да изграждаме себе си в по-идеален вид, в отдаването, в сплотяването – въпреки своя егоизъм да формираме новото състояние. Така, едновременно формираме и себе си, и Него – чрез съединяването на нашите сегашни състояния и желателното следващо.

И именно това е духовната работа по разкриването на Твореца. Ние сами „рисуваме” и разкриваме, изследваме Го: що за идеално състояние е това, наречено „Творец”? В нашите търсения стигаме именно до този идеал, когато напълно се разкриват свойството отдаване и свойството получаване.

Те се допълват взаимно, в никакъв случай не се анулират и нищо не губят. Така се създава идеалната картина, наречена „свят на Безкрайността” – неограниченото състояние на цялото творение.

Както казва Баал аСулам, изборът на движението напред, винаги се състои в по-голямото усилие. Ние трябва максимално отчетливо и ясно да проявим двете противоположни свойства, от които се състои природата – свойстовото получаване и свойството отдаване, и да се опитаме да ги съвместим помежду им. И това взаимно съвместяване, тяхното максимално участие ще ни даде следващата картина, следващото стъпало. А те се съвместяват в средната линия, посредством екрана.

Всяко следващо стъпало, което изграждаме се нарича „явяване на Твореца”. А вече изградили го, веднага установяваме нови недостатъци, нови несъответствия. Отново възниква превес в лявата страна, в лявата линия на егоистичните желания, които нарушават единството, хармонията, цялостната картина.

И отново трябва да изграждаме обкръжаващата среда, която ще ни помогне да установим баланс между дясната и лявата линия, правейки от тях средната линия, съвместяваща тези две сили на природата.

Изборът винаги се състои в тяхното максимално използване – в по-голямото усилие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33141]

Да станеш Творец за другите

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Да допуснем, че съм постигнал пълно отдаване и хармония с Твореца. Как да продължа това състояние, за да работя от плюс към още по-голям плюс?

Отговор: В момента, в който почувстваш, че си неутрален и работиш в пълен тандем с Твореца, незабавно започни да търсиш: „Откъде да взема чужди желания, за да започна да работя заедно с Твореца – по същия начин като Него? Нека Той да ми покаже как да се отнасям към останалите!”- и веднага ще започнеш да виждаш как Той напълва всички.

Очите ти ще се отворят и ще видиш, че всички се намират в света на Безкрайността и са изцяло напълнени. Всъщност те, нещастните, крещят, че нямат нищо и проклинат всичко. А ти ги виждаш абсолютно напълнени, абсолютно духовни.

Тоест на следващият етап, започваш да работиш като Твореца, в същата система, при това, изпреварвайки Го, желаейки да работиш вместо Него – ставаш Негов партньор. Ти правиш това. Хващаш Го за ръката и Го теглиш, както малкият големия, за да го направи. Добавяш към това своите желания. Става ти болно за другите и Го принуждаваш да ги напълни

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“, 14.01.2011

[33102]

И този свят се разсейва като дим…

каббалист Михаэль ЛайтманУрок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво се поправя във връзката с ближния? В това, че сега аз го обичам, а буквално след секунда вече ненавиждам?

Отговор: Във връзката с ближния се унищожава този свят, усещането за него като разделен. Аз съм егоист и този свят ни разделя, а ако  постигна правилна връзка с ближния, от моето съзнание изчезва усещането за разделение.

Защото светът – това е твоето усещане, когато  чувстваш само себе си. Ако вместо него, започнеш повече да усещаш ближния, този свят постепенно изчезва. Вместо него ти започваш да усещаш Висшия свят.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33114]

Да се обединим около общия източник на живота

Влязохме в стадия на развитите на последното и най-голямо ниво на желанието, Малхут. И най-важното е, че това желание е общо.

Това е началото на епохата на Машиах. Ако разгледаме всички 6 хиляди години на развитие като 6 дни, то ние се намираме в последното хилядолетите, в последния „ден”. Разликата е в това, че се разкрива всеобщата връзка – Малхут, свързана с Есод.

Ако се разкрива самата Малхут, това е животинското ниво. Но ако се разкрива връзката на Малхут с Есод, със Зеир Анпин, това вече е човешкото стъпало. И затова, тази разкриваща се връзка пробужда в нас стремеж към нещо висше, карайки ни да търсим смисъла на живота.

Защото ние, сякаш се намираме във връзка с Есод – с източника, от който идва живота, светлината Хохма. Чувстваме, че са ни необходими промени и целият наш свят изисква поправяне. Освен това, Есод обединява всичко отгоре до долу, защото Есод е сумата от предишните пет сфирот (Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход).

А от друга страна, Есод е мястото на съюза с Твореца (брит, обрязване), в което са съсредоточени всички поправяния на връзката между Твореца и творението. Това е източникът, от който Малхут получава цялата светлина на живота.

И когато в наши дни започнем да чувстваме този Есод, то изведнъж се пробуждаме и не разбираме, какво е нашия живот, откъде се появява? Ние умираме, а дали животът не е по-високо от нас?

Започваме да се впечатляваме от това, че усещаме връзката с Есод, която малко по малко се разкрива. И това време се нарича епоха на Машиах – светлината на Есод трябва да ни изтегли нагоре (от думата мошех/изтегляне). Есод е мъжкото качество, а ние – творението сме женското качество – Малхут, и за нас е необходимо да предизвикаме сливането на тези две части – мъжката и женската.

А засега, в нас се пробуждат точките в сърцето, защото от Есод се излъчва неголямо светене и стига до Малхут. От една страна, всеки чувства в себе си лично пробуждане. А от друга страна, усещаме себе си свързани един с друг, защото Есод обединява всички светлини заедно, отгоре до долу.

Когато всички тези светлини преминават през Есод, обединяват се и стигат до нас като една обща светлина, тя включва множество съставни и после пробужда в Малхут осъзнаването, че всички сме свързани. Тъй като трябва да постигнем подобие с Есод,  получаваната от него светлина пробужда в нас тази всеобща връзка.

Засега, тя не е правилна, не е добра, и затова трябва да преминем през осъзнаването на злото и през други поправяния. Но все пак, тази връзка вече се е появила. Тези дни се наричат епоха на Машиах, защото именно той ни изтегля („мошех”), издига ни.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33072]

Въодушеви се и изтърпи удара!

Въпрос: „Общото и частното са равни“ – значи ли това, че десетте удара могат да се преминат и лично, и в група, или е само вътрешен, индивидуален процес?

Отговор: И да, и не! Като правило, всички кабалисти – знам това от собствен опит – минават през това лично. Човек чувства такова разочарование от собствения си егоизъм, че се откъсва от него и не може повече да го използва.

Несъмнено, това протича много по-леко в група, при което групата не трябва да знае за него. Тя може да бъде малка по количество и не много напреднала, но общата атмосфера в нея, нейната целенасоченост и устрем помагат на човека и не му дават да избяга от процеса. Човек се задържа по време на удара – ето кое е много важно – и го преминава.

Но дори ако си казва: „Дотук, отказвам се! Не искам повече! Искам да живея само заради отдаването!“, постепенно, все пак потъва в егоистичното желание, отново му идват същите мисли, вътрешни определения и изяснявания. Той вижда, че на по–вътрешно ниво, все още се намира в желанието за получаване. Там, още не е решил окончателно и безвъзвратно, че иска да се издигне.

Десетте удара не са различни само по качество. Те са различни и по своята дъбочина и стават все по-дълбоки.

Затова, дори ако предишния път човек е решил повече да не използва егоистичните си желания, сега вижда, че над това желание още не е работил – още не е разбрал и усетил, че не бива да го използва, че не е съгласен със своя егоизъм.

Ако човек има силно и правилно обкръжение, преминава тези състояния с въодушевление. Той осъзнава, че преживява удар, който ще му помогне да се откъсне от егоизма и да се пречисти.

Не мисля, че ученикът може да премине през това без подкрепата на учителя и групата. Самите удари са много конкретни и трябва да се преминат бързо и ясно. Всичко зависи от нашата организираност, от връзката помежду ни и от нашата готовност да се разочароваме от егоизма си и от нашата природа.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33063]

На неутралната ивица

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Казано е, че творението трябва самостоятелно да постигне Твореца. Какво значи „самостоятелно“?

Отговор: В какво се състои моята самостоятелност? Къде да я намеря?

Трябва да разбера, в какво се състои моята несамостоятелност, зависимост: от какво и от кого, която зависи и не зависи от мен. Може би съм самостоятелен или не съм самостоятелен, но съм длъжен или не съм длъжен, да се съглася или да не се съглася с това. След всички анализи на моето състояние, откривам себе си извън Твореца.

Може да има такова положение, защото Творецът се проявява под формата на въздействие на две сили върху мен: положителна и отрицателна (дясна и лява), и затова, между нас съществува състояние, при което те взаимно се неутрализират – като полето между два магнита.

Аз се намирам на неутралната ивица. Дясната линия е силата на отдаване, лявата – силата на получаване, а аз съм между тях. Въздействат ми две сили, а в същото време не ми въздейства нито една. Тяхната неутрализация е в мен. Тоест от една страна, Творецът съществува и двете сили ми въздействат, но те въздействат по такъв начин, че не усещам върху себе си тяхното въздействие, защото вътре в мен, те взаимно се неутрализират.

Тоест от една страна: „Няма никой, освен Него“. А от друга страна: „Ако не аз, то кой!“. Това неутрално състояние се нарича средна част на  сфира тиферет.

Ако съм намерил това състояние – то е моята базисна точка, от която лично определям какво да предпочета – дясното/отдаване или лявото/получаване направление на своето развитие.

От урока по статията „Предисловие към книгата «Зоар»“, 14.01.2011

[33099]

Свободата е само в любовта!

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Намирайки се в общата система на душите и достигайки нивото на Твореца, ние все така ли оставаме зъбни колелца в тази система?

Отговор: Намирайки се в тази система и уподобили се на Твореца, ние все така оставаме зъбни колелца. Но всеки от нас получава абсолютна свобода, защото, въртейки се заедно с всички, съгласно желанията на всички останали, той  в това усеща пълната свобода.

Ако аз ги обичам, ако аз се въртя само заради тях с всички свои свойства, то аз съм абсолютно свободен. Разбира се, от егоистична гледна точка, това изглежда точно наопаки.

Но ако аз се отнасям към тях алтруистично, с любов – това е именно така. Защото аз нямам повече никакви желания, освен да се въртя заради тях. Ако имам тази възможност – аз съм свободен.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33120]

Десетте наказания не са това, което си мислите

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво чувства човек, който преминава през всичките десет наказания, излиза от пустинята и влиза в страната Израел? Аз мисля, че всеки може да си представи ударите…

Отговор: Не, това са съвсем други удари! Това не са тези удари, с които ние сме свикнали. Ударът не се изразява в лоши усещания, лошите усещания можем да си представим.

Ударът се изразява в това, че аз започвам да разбирам, че моят егоизъм, моята природа се явява злото. Именно това постижение се нарича наказание, а иначе това не се отнася към десетте наказания.

Ако на мен ми е лошо, това не е удар. На мен ми е лошо, не защото аз се чувствам зле, а защото усещам злото в моето желание да се насладя, в моя егоизъм. Ударът ми показва причината на злото, а не се явява зло.

Всъщност, в тези удари няма толкова много страдания – хората в нашия свят страдат много повече. Най-главното е, че човек чувства пряката връзка между страданията и своите егоистични свойства: „Ти страдаш, защото си такъв. Ако се избавиш от тези свойства и се издигнеш  над тях, ти няма да страдаш!”

И човек иска да се избави от тези страдания не защото не иска да ги чувства, а защото усеща своята нищожност, своето зло, особено в отношението си към обкръжението.

Тук има няколко определения: Творец, човек, Фараон, усещане на злото и причината за усещането на злото срещу доброто. Човек не иска да избяга от удара, не е в това проблема! С помощта на удара той постига правилните причини и иска не просто да избегне удара, а да се издигне над него към свойството отдаване.

Той желае да достигне връзка с Твореца, оттървайки се от Фараона, а не от лошото усещане. Тоест той преминава от оценката по принципа „сладко – горчиво”, към изяснението на принципа „истина – лъжа”, той иска да се придържа към истината! Затова десетте наказания го издигат и го извеждат от Египет.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33058]

Абсолютен еталон за напредък

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Ако знаехме точно на какво място от скалата „неживо, растително, животинско, човешко ниво“ се намираме – това ще ни помогне ли в духовното развитие?

От какво зависи по-нататъшният ни напредък? С помощта на какви инструменти бихме могли да определим нашето местоположение? И по какъв начин да изменим себе си?

Отговор: Всичко това се определя в момента, в който човек идва в група. И само по отношение на обкръжението той може да започне да оценява себе си: доколко е устремен към другарите си, към общото желание за отдаване, да усеща всички като едно желание.

Това общо желание е всъщност създадената душа. И ако то бъде достигнато, като едно цяло, то в него ще усетим свойството отдаване – Твореца.

Именно заради възможността да измерим, да постигнем, да управляваме своите състояния, общата душа, общото творение, едно общо желание е било поделено на безкрайно много части, за да може във всяка частичка желание, във всеки човек, да има възможност да си представи останалите части, съединени, в зависимост от своето устремяване към това състояние.

И ако този човек, тази една частичка, започне да работи така, че да се съедини с всички останали частици, виждайки ги съвършени, получавайки от тях правилно устремяване напред, зареждане, важност и ценност за духовното развитие, тогава в човека възникват абсолютно ясни възможности за измерване на състоянието си и за получаване на помощ отвън.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33130]