Entries in the '' Категория

Механизъм за привличане на Твореца

Съществува триъгълник, в основата на който се намираме ние, всички 7 милиарда. Колкото по-близки ставаме, толкова повече се разкрива Творецът. И всичко зависи от това съответстваме ли Му или не.

Ние можем да го отблъскваме – с факта, че отблъскваме всички останали. В степента, в която отблъсквам другите хора, аз отблъсквам Твореца и Го усещам като зло, страдание. В степента, в която пожелая да се сближа с другите, за да бъдем всички заедно – аз започвам да усещам идващото от Него добро.

Аз не мога да повлияя директно на самия Творец! Защото Той се крие от мен и аз не мога да достигна до Него, да Го хвана, да го доведа при себе си и да го заставя. Всичко, което мога, е да действам в моята област, долу в ниското. И ако ние долу действаме заедно, то в тази степен влияем и на Него. В това се състои и кабала: да работим между себе си, да се сближим един с друг и в степента на нашия успех да се приближим към Твореца.

Творецът – това е постоянна сила на доброто, която не се променя, както е казано: „Аз името Си АВАЯ не съм променял”. Това е силата на природата, която има неизменно желание и мисъл. Това е все едно постоянната област на паметта в компютъра (ROM), която ние не можем да променим. Тя е присъединена към нас и автоматично ни влияе в степента, в която ние влияем на останалите.

Всички ние влияем един на друг – а съответно на това висшата сила влияе на нас, абсолютно не изменяйки самата себе си.

Може също да се каже, че Той вече се намира между нас, а ние, приближавайки се и съединявайки се един с друг, Го заставяме да се разкрие, т.е. приближаваме Го към себе си. А отдалечавайки се един от друг, ние Го отблъскваме и не Му позволяваме да се разкрие.

Колкото по-близка ни става тази сила, толкова по-добре се чувстваме, защото това е силата на доброто. Колкото по-силно се отблъскваме един друг, в същата степен отблъскваме Твореца и толкова по-ужасно се чувстваме – защото сме отблъснали източника на доброто и благото. Това е много прост механизъм.

От урока по статията „Характерът на науката кабала“, 13.01.2011

[32732]

Осъдени на милосърдие

В творението се разкриват сили, които са противоположни на Твореца. То постига и усеща всичко чрез противоположностите. За това е казано: „преимуществото на светлината се познава от тъмнината”.

Творението добавя, поставя себе си пред разкриващите се в него сили и преминава 125 степени или състояния по пътя към Твореца.

Целият този процес осъществява Висшата сила, Творецът. И така постепенно по степените на подем творението постига това, че силата на съдене, сблъсък и противопоставяне са му дадени, за да придобие независимост и да осъзнае изначалната точка. Когато творението прибавя към нея всички свои свойства, тази точка се разраства 620 пъти и в същото време става точката на единство и сливане с Твореца.

По пътя към това творението разкрива, че то се различава от Твореца. Силите на Твореца му изглеждат противоположни, осъдителни. А после то открива, че всички тези състояния произтичат от милосърдие, за да усети то съвършенството в своята независимост. Оказва се, че всички обратни състояния, всяко егоистично желание, въставащо срещу Твореца, срещу силата на отдаване е необходимо само правилно да се използват.

Тогава творението вижда как съдът се превръща в милосърдие и осъзнава, че от страна на Твореца никога не е имало нито една помисъл, нито едно действие освен абсолютната любов.

От урок по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32609]

Един, в който се обединяват разум и сърце

Съществува висш принцип, че Творецът е Един, Единствен и Единен.

Една единствена висша сила е създала цялото творение – тя е съществувала преди него, съществува заедно с него и ще съществува след него, т.е. във всички състояния.

А ние можем да говорим за нея от гледна точка на различните подходи, което показва нашето несъвършенство и затова ние я определяме като Една, Единна и Единствена.

Но всички тези различни определения на висшата сила, Твореца, съществуват само по отношение на нас самите.

Един – означава, че няма друга сила, която би действала в мирозданието. Както е казано: „Няма никой освен Него”.

Единствен – означава, че Той се обединява във всички тези свои действия и няма никакво друго намерение.

А Единен – означава, че дори ако тези действия ни се сторят несвързани и доста противоречиви, това е защото ние самите се намираме в различни и противоположни на Него състояния. Затова ни се струва така: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”. Но според степента, в която се поправяме, всички тези разнообразни състояния и свойства, различаващи се изцяло по смисъл, постепенно се съединяват заедно в едно понятие.

„Един” означава съвършенство. Защото ако има двама, става така, че те се различават по нещо и в единия не достига свойство на другия. Двамата се допълват взаимно.

Ако има не двама, а милион, то всеки от тях е доста по-несъвършен. В него има само една милионна част съвършенство, и във всеки не достигат останалите 999.999.999 части.

Ако говорим, че няма повече от един, то означава, че всичко е в него!

Но на мен не ми се струва, че в Него има всичко, защото аз съм противоположен на Него. Така значи, проблемът не е в него, а в мен.

Ако Той е един и всичко е заключено в Него, то не е важно, как Го усещам: като добро и зло, светлина и тъмнина, студено и топло – аз трябва да разбера, че тези различаващи се свойства ги няма в Него. В Него няма нито добро, нито зло – тези различия съществуват само в моите усещания.

Дори ако казвам, че Творецът е добър, това също не се включва в определението: „Един“. Един означава, че в него няма нищо! Нито лошо, нито добро.

Това е само моя оценка на различните Негови проявления по отношение на мен. А Той е сам, Един – нещо съвършено абстрактно, абстрахирано даже от доброто. Защото и това е само мое лично усещане.

Човек вдъхновява това понятие „Един” чрез своето съвършенство на усещанията и постиженията. В този Един – и сърцето и разума се обединяват.

От урока по статията „Характер на науката кабала“, 13.01.2011

[32726]

Освободи се от всичко животинско

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Разкриването на злото в човек ще направи ли достигането на любовта към другите по-трудно?

Отговор: Но точно това разкривате: злото по отношение на любовта и съединяването с другите. Цялото останало зло принадлежи на животинско ниво.

Например, има кучета, които хапят, и има хубави, сладки кучета, които са домашни любимци. Животните също имат различни характери. Но ние не говорим за добър или лош характер, а за начина, по който човек разкрива злото, когато започне да се свързва с другите. Истинското зло начало се разкрива точно в отхвърлянето на целта.

Аз се свързвам с другите, за да постигна целта, Твореца. Разкриваме злото само когато се стремим към целта. То не се разкрива без връзка с целта. Може да имам лош характер, да съм нетърпелив и раздразнителен; но това нито се нарича „зло”, нито се отнася към духовното.

Но когато се опитам да достигна любов към приятелите, за да добия любов към Твореца, аз разкривам колко много това ме отвращава, тогава злото е степента на отхвърляне. Злото е нежеланието за съединяване.

Филтрирайте всички човешки свойства и се освободете от животинското. Има „кучета”, „зайци” и „магарета” до нас. Оставате всичко; не го взимайте в предвид. Мъдреците са написали за това: „Дойдох и нямаше човек”. Злото се свързва само с обединението и със стремежа към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 11.01.2011

[32488]